87
Летният дворец на императора се намираше точно зад стените на ловния му парк. Всъщност представляваше юрта, изградена по татарски обичай, но стените ѝ бяха направени от най-фина коприна, а не от плъстта, която използваха татарите във високите степи. Огромно количество дебели копринени въжета я държаха изпъната срещу вятъра. Покривът ѝ беше направен от разцепен и лакиран бамбук, украсен с рисунки на животни и птици. По яркочервените стълбове се виеха резбовани змии.
— Не е ли чудо? — прошепна му Сартак. — Юртата е така построена, че може да се развали и премести на друго, още по-приятно място само за няколко часа, щом императорът пожелае.
Жосеран се съгласи, че наистина е чудо, макар да подозираше, че никога не са се опитвали да я местят и това е поредната легенда, която трябва да подхранва мита за Хубилай като за традиционен татарски вожд.
Залата вече беше претъпкана с представители на различните религии от двора на Хубилай: личният императорски шаман, с коса и брада, невчесани и неподдържани, кожата му се белеше от мръсотия, очите му бяха изцъклени от предизвикания с хашиш транс; тангутите с бръснатите си глави и жълти облекла; идолопоклонниците с оранжеви и лилави наметки от брокат и черни малки шапчици, държащи извити дървени дъсчици за молитва; несторианците с черни раса, белобрадите мохамедани с бели шапки.
Под трона отляво на Хубилай беше императрица Чаби, любимата съпруга на Хубилай. Жосеран беше научил от Сартак, че тя е гореща последователка на Боркан. Огледа ги със студено подозрение, когато влязоха. За свой още по-голям ужас Жосеран видя Фагс-па да стои до рамото на императора. Явно беше, че той едновременно ще е онзи, който свиква обсъждането, и главният му участник.
Хубилай даде знак на Фагс-па лама, който обяви, че обсъжданията могат да започнат. Като начало говорител на всяка религия щеше накратко да представи вярата си и след това щяха да спорят открито.
Щом обсъжданията започнаха, Жосеран с мъка осмисляше за какви ереси, магьосничество и идолопоклонничество става дума. Превеждаше старателно на отеца. Дойде редът на Уилям, той стана, великолепен с бялото си расо и пурпурна стола, и изложи онова, което наричаше истинско представяне на историята от времето на създаването на света и на Мъжа и Жената от Бог.
Заговори за чудотворното раждане на Христос, неговия живот и страдания и завърши с изброяването на Божите закони, благосклонно дадени на Човека в Десетте Божи заповеди. След това обширно обясни какво специално място имат папата и Светата майка Църквата в сърцето на Бог.
Речта му беше вдъхновена. Очите му горяха от ревност, а красноречието му впечатляваше. Нямаше го заядливия, изпълнен с омраза дребен монах, заместваше го великан с гръмовен глас. Жосеран за пръв път виждаше тази страна на характера му. Най-накрая разбра защо го е избрал папата.
Щом приключи, императорът чрез Фагс-па лама положи началото на обсъждането. Бързо стана видно, че Уилям като новодошъл ще бъде на прицел от всички.
Самият Фагс-па оглавяваше инквизицията и Жосеран щеше да се радва на мъките на Уилям, ако за каузата на тамплиерите не беше жизненоважно те да оставят добро впечатление тук. А и въпреки всичките си опасения, християнството си оставаше религията на неговото сърце.
Първо Фагс-па попита Уилям за Десетте Божи заповеди.
— Но нашият император не следва правилата на вашия Бог и въпреки това е стъпил отгоре на всички други нации. Това не означава ли, че само той е благословен, а вие и вашите други богове сте по-низши?
Уилям беше възмутен от този довод.
— Кажи му, че стойността на човек не се оценява от това, какво притежава на този свят. Самият Христос ни казва, че земята ще бъде наследена от кротките.
— Моят опит казва друго — прогърмя императорът, когато чу отговора на Уилям и някой от неговите пълководци, които с любопитство следяха спора, се разсмяха високо.
— Как може човек да знае какво мислят боговете, освен ако онова, което прави, не печели тяхната благосклонност или недоволство? — попита Хубилай, като вече се намеси пряко в спора.
— Кажи му, че това е въпрос на вяра — каза Уилям, когато чу думите му.
— Не, човек не се определя от вярата си — рече Фагс-па, — а от делата си. Хиляди години мъдрост е събрана в нашата книга Пао. Тя позволява на всеки човек да изчисли своите заслуги и грешки в живота си.
— Но човек може с делата си да направи грешка — прекъсна го един от идолопоклонниците и за миг отклони вниманието от Уилям. — Тогава несъмнено пътят към покоя е въздържането от действие. Това е пътят на Дао.