— Какво каза той? — попита с дрезгав от напрежение и вълнение глас.
— Каза, че е премислял внимателно и иска да ни уведоми, че от всички религии, за които е чувал… нашата най-много му допада.
Уилям не вярваше на ушите си. Падна отново на колене и на висок глас занарежда благодарности към Бог. Всичките изпитания и несгоди си бяха стрували. Направил беше, което Бог бе пожелал да направи, и доведе краля на татарите в лоното му.
Жосеран не се присъедини към него във въздаването на благодарности. Остави го там, на колене, а той се запъти към стаите си. Усещаше, че тържеството им е прибързано. След толкова много месеци пътуване през Средна Азия и Катай одобрението от Сина на Небето, Владетеля на владетелите, хана на хановете на всички татари сега му се струваше получено…
… прекалено лесно.
89
На следващата сутрин отново се представиха в покоите на Мяо-йен. Очите на Уилям бяха хлътнали от изтощение. От вълнение не можа да спи и прекара цялата нощ в редене на молитви на благодарност и молби. Жосеран също не можа да спи. Чувстваше се раздвоен. Изглежда, бяха постигнали успех, който надминаваше всичко, което си бяха представяли, въпреки това доводите, които чу по време на религиозния спор, хвърляха сянка върху душата му.
Подобни богохулства беше невъзможно да бъдат изречени на висок глас в християнския свят; такова открито обсъждане беше невъзможно. Различните възгледи и философии разклатиха вярата му по-силно от всякога. Може ли изобщо някой човек да разгадае Божия промисъл? Пред лицето на толкова много теории и мирогледи как човек би могъл да е сигурен, че е стъпил на абсолютната истина?
Мяо-йен ги очакваше, седнала на копринено килимче. Тя сведе глава при влизането им за поздрав. Поздравиха я на свой ред и седнаха с кръстосани крака. Една от прислужниците ѝ донесе купички със сливов чай и ги постави на покрита с черен лак маса между тях.
— Кажи ѝ, че днес ще я науча как се изповядваме — каза Уилям.
Жосеран предаде думите му, като наблюдаваше лицето на момичето и се чудеше какво ли се крие зад черните ѝ очи.
— За мен е чест да науча за изповедта — каза му Мяо-йен. — Но първо трябва да ви поздравя. Чух за победния ви час в павилиона на императора.
— Вашият баща изглеждаше много доволен от нас — каза Жосеран.
Любопитна усмивка.
— Той беше много доволен от всички.
— Но той ни увери, че най-много е харесал нашата религия.
Мяо-йен продължаваше да се усмихва.
— Така ли ви каза?
— Точно така.
Тя се обърна и зарея замечтан взор към езерото. Жосеран чу дращенето на върбова метла навън в двора.
— Вие не разбирате баща ми — най-накрая каза тя.
— Какво не разбираме?
— Какво говори тя? — поиска да научи Уилям. — Винаги ли трябва така да ме дразниш, тамплиере?
— Не съм сигурен какво има предвид.
— Не се опитвай сам да ѝ обясняваш религията — предупреди го Уилям. — Няма да допусна да я заразиш с твоите ереси.
— Много добре, ето какво ми каза — отговори Жосеран. — Хвърли съмнение върху победата ни пред императора вчера.
— Но ти сам си чул решението му, лично от него!
— Тя внушава, че думите на императора се различават от намеренията му. Няма за пръв път един крал да се преструва за своя изгода.
Мяо-йен отклони поглед от прозореца отново към тях.
— Всички мислят, че са победителите в този спор. Знаехте ли го?
Жосеран пое дъх.
— Не вярвате наистина, че той ще се изолира от своите съюзници в двора си, нали? Обсъждането е било просто способ да ви изправи един срещу друг. Моят баща е всичко за всички. Казах ви го. Това е разковничето на силата му.
— Но той каза, че най-много истинност открива в нашата религия.
— Когато е с тангутите, той следва пътя на Буда; с мохамеданите е поддръжник на правата вяра. За Мар Салах той беше закрилник на Исус. Той прави и казва онова, което е политически изгодно да се направи или каже.
— Какво говори тя! — почти извика Уилям.
Мяо-йен изчака със сведен поглед, докато Жосеран преведе думите ѝ на монаха. Лицето на Уилям стана пепеляво, еуфорията, която цяла сутрин го беше държала, се изпари напълно.
— Тя хитрува злонамерено — каза той. — Не ѝ вярвам.
— На мен ми звучи по-смислено, че Хубилай си играе с нас поради политически причини, отколкото внезапния ни разговор.
— Не вярвам! — отсече Уилям, но Жосеран виждаше, че ужасната истина вече беше стигнала до него.
— Може и да си прав. Това е само нейното мнение.
— Но ти ѝ вярваш.
Жосеран не отговори.
Уилям скочи на крака. Ръцете му трепереха.
— Аз съм пратеник на самия папа! — извика. — Той не може да си играе така с мен!