Ядосания отново плю, кресна и го запроклина, спря чак когато Сартак нареди всички да млъкнат. Пияния без утехата на силното кобилско мляко започна да тананика тихо на разгарящата се жарава на огъня, докато луната се издигна над пустинята.
Припяваше татарска погребална песен.
Уилям се събуди на лунната светлина. Помисли си, че и други християни като него гледат към същото небе, на сигурно място в манастирите и енорийските домове в Тулуза, Рим или Аугсбург. Когато мисълта за нерадостното му положение го завладя отново, ужасът от затруднението му го връхлетя като удар и той отново зарида. Завладя го неистова скръб за собствения му живот и той застена високо. В този момент утехата на небето не означаваше нищо за него.
Вятърът беше утихнал и огромното море от пясък беше спокойно. Тогава видя останките от някаква кула, чийто силует се очертаваше отчетливо на бледата лунна светлина. Той се взира в нея дълго време несвястно. После се надигна и се запрепъва нататък.
Кулата беше само няколко камъка, може би част от крепост, която се е издигала на това място преди много векове, преди пясъците да я завладеят. Уилям изрови малка кухина от подветрената страна на разрушената стена, в която да легне, и се сви вътре. Почувства се по-сигурно тук, границите на камъните му даваха някаква защита срещу ужасяващата празнота, която го заобикаляше отвън.
Лежа дълго време, зъзнеше, слушаше насечения си дъх. Чуваше го като пъшкане на ранено животно. Опита се да поспи.
Може и да беше успял, но когато отново отвори очи, луната висеше почти над него, бяла и трепереща. Месецът беше пълен и светлината му посочи съкровищата, които лежаха близо до нозете му и блестяха като стъкло.
Запълзя към тях на четири крака със секнал в гърлото дъх.
Рубин, и то огромен. Обърна го в пръстите си, позволи на лунната светлина да огрее всяка фасета на шлифовката му. Зарови пръсти в пясъка и извади още един, и още един. След няколко минути на ровене шепите му преливаха от скъпоценни камъни и имаше още, едва наполовина заровени в пясъка. Кралският откуп на краля, заровен тук, в Такламакан, както им беше разказал камиларят.
Избухна в смях.
Едно от най-големите съкровища на света и да бъде дарено на мъртвец! Легна по гръб и зави срещу небесния свод. Това беше най-голямата и последна шега, която Бог си правеше с него. Когато смехът му секна, Уилям остана да лежи, гърдите му се надигаха и спускаха.
В унесеното си състояние той си представи как сто доминикански монаси го придружават обратно през пустинята на път за двора на император Хубилай, за да проповядват светата вяра и да приемат безброй души в лоното ѝ. С това съкровище щяха да построят сто църкви. Сигурно това е искал Бог.
Само ако можеше да се измъкне жив.
101
Ферганската долина
Конникът се появи от изток, изтощен, с почернели от измръзването пръсти. Мъжът беше изправен пред шатрата на Кайду и му донесоха варено овче месо и малко греяно оризово вино. След като получи съобщението, ханът излезе със строго лице и нареди най-големият му син и любимата му дъщеря незабавно да дойдат при него.
Кайду седеше на купчина копринени килими зад огъня, където се приготвяше ядене, очите му бяха вперени в планините, които се виждаха през отвора на юртата. Текудай и Хутлун бяха посрещнати от съпругата от второто орду на Кайду и заеха местата си до желязното гърне с ястието. Донесоха купи с топъл кумис.
— Току-що научих — подхвана Кайду, — че Хубилай е поел контрола на Пътя на коприната по цялото му протежение от земите на тангутите до Беш Балик. Моят братовчед Хадан му е обещал подкрепа и с негова помощ той е пресякъл пътя за доставки на провизии на Арик Буке на юг и изток.
— Всички Сини монголи са се надигнали срещу Хубилай — обади се Текудай. — Това сигурно е временно отстъпление.
Кайду го изгледа нетърпеливо.
— Хубилай сега има прекалено много приятели сред уйгурите и тангутите. Единението на сините монголи вече го няма.
Текудай се умълча при този упрек.
— Край с империята на Чингис хан — отсече Кайду, — както предрекох. Хулегу и останалите ханове имат сега свои владения. А двамата братя воюват за Катай.
— Вестителят тогава е бил от Хубилай, така ли? — попита Хутлун.
Кайду кимна.
— Сърцето му желаело да донеса светлина на погледа му с присъствието си в Шанту идното лято.
— Ще идеш ли?
Той поклати глава.
— Няма да превия крак пред Хубилай.
— Тогава ще се бием ли? — попита Текудай. — Ще се присъединим ли към Арик Буке?
— Трябва да премислим какво ще се случи с нас, ако се окаже, че Хубилай е по-силен — каза Хутлун.