— Знаете, че съпругата на Хулегу е християнка — каза той.
— Чух тези слухове.
— Не са слухове. Истина е.
— Ами този Хулегу?
— Татаринът е идолопоклонник. Преговарял съм лично с него. Има очи на котка и смърди като див пръч. Но въпреки това усмири сарацините в собствените им градове, което ние не успяхме да постигнем след сто и петдесет години воюване. Изглежда добре се справя и без Бог да му помага. — В отговор на това богохулство Уилям рязко си пое дъх. Боемунд пет пари не даде за възмущението му и се обърна към Жосеран. — Ами ти, тамплиере? Само съпровождаш нашия брат монах тук или и вие, тамплиерите, искате да се съюзите с татарите каквото е и моето желание?
Жосеран се почуди на думите му. Дали пък нямаше шпионин зад стените на Акра?
— Аз съм само смирен рицар, господарю — отвърна Жосеран.
— Още не съм срещал тамплиер, когото бих нарекъл смирен — Боемунд се изправи и се приближи към прозореца. Наблюдаваше как едно овчарче се катери след козите си, които подскачаха сред маслинените горички под цитаделата. — И какво разправят за мен в Акра?
Жосеран реши, че той вече знае отговора на своя въпрос, затова му каза и истината:
— Някои разправят, че сте мъдър, други ви наричат предател.
Боемунд остана гърбом към тях.
— Времето ще покаже, че мъдрост, а не предателство насочва действията ми. Това е единствената ни възможност да прогоним неверниците от Светите земи. Ще видите. Двамата с Хулегу ще яздим един до друг, когато влизаме в Йерусалим.
— Ако той влезе като покръстен християнин, папата ще се присъедини към благодарностите — обади се Уилям.
— Какво значение ще има, ако си върнем Светите земи? — попита Боемунд. Когато Уилям не отговори, добави: — Поискахте водач и дванайсет бойци. Така да бъде. Хората ми ще ви съпроводят до Алепо, където можете да се срещнете с принц Хулегу. Сами ще видите, че няма защо да се страхуваме от него.
— Благодарим за услугата, която ни правите — каза Жосеран.
Нямало от какво да се боим, помисли си той. Тогава защо моят принц Боемунд изглежда изплашен?
Тази вечер се нахраниха в двора му, а на следващия ден отпътуваха от Антиохия. Зад тях яздеха отряд конници на Боемунд, а най-отзад бавно се клатушкаха покрити каруци, които превозваха товарите им и даровете за татарите. Водачът им от Боемунд, Юсуф, яздеше начело и керванът им вървеше по криволичещия път към хълмовете на изток, към Алепо и несигурното утре.
11
Ферганската долина
— Тази сутрин от Алмалик дойде конник — съобщи Кайду. По изражението му Хутлун разбра, че новините са лоши.
Кайду седна с лице към входа на юртата. От дясната му страна, страната на кобилите, бяха синовете му; от лявата му страна, страната на добитъка, бяха Намби, третата съпруга на Кайду, и самата Хутлун. Другите две съпруги също присъстваха, защото според обичая на татарите от жените се искаше съвет по всички въпроси, с изключение на войната и лова.
В юртата въздухът беше натежал от дима и мириса на овча лой. В огъня изпука клон.
— Монке, нашият хан на хановете е мъртъв — обяви Кайду. — Загинал е в бой с династията Сунг в Китай преди четири луни.
— Монке? Мъртъв? — повтори Джерел. Вече беше пиян. Прекалил беше с кумиса. Непрекъснато прекаляваше с него.
Възцари се продължително и страшно мълчание. Смъртта на Монке означаваше, че животът на всички им вече няма да е същият. Със смъртта на Великия хан светът необратимо щеше да се промени.
— Монке е мъртъв, така ли? — попита пак Джерел.
На никого не правеше впечатление, че е пиян, за татарите пиянството не беше срамно. Но за един предводител, за един хан, да е пияница, не беше добродетел. Да се надяваме, че никога няма да стане такъв, помисли си Хутлун.
— Повикали са те на курултай, на съвет ли? — поинтересува се Текудай.
— Да. Всички татарски ханове са призовани в Каракурум за избирането на нов хаган.
— Монке е мъртъв, така ли? — пак попита, заваляйки думите, Джерел. Намръщи се и поклати глава, сякаш не разбира смисъла на думите.
— Кой ли ще бъде? — запита се Намби, без да обръща внимание на бръщолевенето на сина на мъжа си.
Кайду впи поглед в огъня.
— Хулегу отсъства от Каракурум вече десет години, воюва на запад. От другите братя на Монке само Арик Буке носи сърце на татарин. Хубилай, внукът на Чингис хан, иска да бъде хаган, но твърде дълго време е прекарал в Китай.
Разнесе се висок, хъхрещ звук, все едно камила пръхти пред кладенец. Джерел беше заспал и гръмко хъркаше.
— Страхувам се, че Монке ще е нашият последен хан на хановете — сподели Кайду.
Отново се умълчаха, наплашени от думите на баща им.
— Берке е далеч на север, в Русия, със Златната орда. Никога няма да се върне и няма да се поклони на правото на своите братя. Хулегу също си е уредил царство на запад и се съмнявам, че ще превие коляно на курултай. Нашият велик народ се дели и това деление крие огромна опасност за нас. — Погледна към Хутлун, неговата дъщеря, шаманката, ясновидката на клана. — Тази вечер трябва да се свържеш с духовете — каза ѝ той. — Трябва да видиш как искат да постъпим.