Разсмя се и пое яздешком към крепостта.
Мяо-йен лежеше, просната като труп на леглото си, в червените си брокатени рокли и мънички копринени чехли на краката. Бледата светлина от прозореца придаваше на кожата ѝ прозрачност.
Уилям седя там дълго време, наблюдаваше я, не смееше да помръдне. Най-накрая протегна треперещата си ръка, за да докосне челото ѝ. Невъзможно беше. Треската беше стихнала, кожата ѝ хладнееше на допир.
Захапа кокалчетата на ръката си, за да не изплаче високо. Какво сторих?
Тя се размърда и за миг монахът се уплаши, да не би да се събуди. Скочи на крака и заотстъпва от леглото, докато не почувства как раменете му се опират на камъка.
Какво сторих?
Чу виковете на мохамеданския свещеник да се носят над покривите на града, адската песен на неверника заотеква от далечните сини планини, докато не изпълни стаята и не го оглуши.
Никога не беше вярвал, че ще стане свидетел на чудо през живота си. А ето че стоеше пред такова, негово дело. Бог беше сложил ръце на тази принцеса езичница, за да го опровергае и да го накаже.
Защо иначе Бог беше избрал да спаси тази жена сега?
Падна на колене и започна отново да се моли, този път за своята душа, а не за тази на момичето. После се помоли възстановяването на Мяо-йен да бъде кратко и отново да пламне в огъня на треската, защото само смъртта ѝ щеше да погребе ужасния му грях завинаги.
127
Мяо-йен вече се възстановяваше, прислужниците ѝ непрестанно бяха край нея, суетяха се като кокошки. Принцесата седеше в леглото си, бялата пудра на лицето ѝ прикриваше смъртната ѝ бледност. Облечена беше в рокля от виненочервен брокат с черен колан, в косата ѝ имаше игли от злато и слонова кост.
Жосеран и Уилям бяха извикани в стаята. Изправиха се в долната част на леглото.
— Щастлив съм да видя, че се възстановявате, господарке — каза Жосеран.
Мяо-йен се опита да се усмихне.
— Благодарение на магията на нашия отец, който е на небето.
Жосеран се обърна към Уилям.
— Според нея ти си ѝ спасил живота, братко Уилям. Поднася ти благодарностите си.
На Жосеран му се стори, че монахът посрещна думите с нещо, което не беше чак радост. Най-накрая у него се проявяваше някаква скромност. Уилям стискаше дървеното кръстче в юмрука си, въртеше го непрестанно между пръстите си.
— Кажи ѝ, че волята Божия е била тя да живее.
Жосеран се обърна отново към Мяо-йен и ѝ предаде думите на Уилям. Разговорът продължаваше да се води с приглушени гласове.
— Добри новини, братко — рече Жосеран. — Принцесата би искала да я кръстиш в нашата света религия.
Уилям доби вид, сякаш са го зашлевили.
— Не мога.
Жосеран се втренчи в него.
— Не можеш?
— Обучих я, колкото можах. Тя трябва да се моли и да благодари на Бог за избавлението си, ако това е нейното желание. Аз обаче не съм удовлетворен от искреността на вярата ѝ и затова не мога да ѝ дам свето кръщение.
— Но тя иска да ѝ помогнеш! Пред тебе е душа, умоляваща за Христовия благослов! Тя ще е първата, която ще покръстиш! Не искаше ли това през цялото време, докато бяхме в Катай?
— Кажи ѝ повече да не ме тормози — упорстваше Уилям. — Споделих ти виждането си по въпроса.
Обърна се и бързешком напусна стаята.
Всички останаха стреснати и изненадани. Мяо-йен и дамите ѝ гледаха след монаха изумени.
— Да не би нашият отец, който е на небето, да ми е ядосан? — попита най-накрая Мяо-йен.
Жосеран не можа да отговори от почуда.
— Не знам какво става с него, господарке — едва успя да изговори.
— Той не иска ли да почитам папата, както ме е учил?
— Нямам представа, какво иска той вече. — Дали пък това, че на косъм се размина със смъртта в пустинята, не е помрачило разсъдъка му?
— Може би ще го помолите да се върне и да ме види. Не искам да ми се сърди.
— Невъзможно е да ви се сърди, господарке, убеден съм.
— Но така изглежда.
Жосеран не знаеше какво да ѝ каже. Брат Уилям имаше невероятната дарба да увенчава победата с позорни действия.
— Отново ви повтарям колко се радвам да ви видя така съвзела се — успя да каже Жосеран.
— За да мога да хукна към съпруга си ли?
През прозореца той чу блеенето на стадо тлъсти овце на път за пазара и кланицата. Стори му се, че татарската принцеса разбра поличбата.
— След като се разделихме в бащината ми градина в Шанту, мислех, че повече няма да ви видя — каза тя.
— Нашите разговори ми липсваха.
— Казах ви, че баща ми ще надделее. Разбирате ли какво е положението? Той вече е изолирал брат си. Алгу видя накъде клонят везните и баща ми го спечели, като му обеща Чагатайския хаганат за негово собствено владение и помощта си при убийството на наместника. Какво може да му предложи Арик Буке? Само постоянно искане на хора и данъци за войските му. С Алгу като съюзник на баща ми Арик Буке е уловен в клопка между две армии.