— Алгу наистина е щастливец, че вие сте част от спогодбата между двама им.
— Аз съм просто извинение за баща ми да отстъпи част от царството си на друг принц. Всичко е политика.
— Надявам се, че новият ви съпруг ще се отнася към вас подобаващо — рече Жосеран.
— Не го ли направи, баща ми пак си остава хан на хановете и император на китайците. Така че има ли значение? — тя въздъхна. Може би вече ѝ се искаше да я бяха оставили да умре.
Погледът на Жосеран беше взрян в джамията, която се виждаше през южния прозорец. Татарска принцеса, отгледана като китайка, сега отиваше да живее сред мохамедански принцове. Имаше ли по-самотен живот?
— Вярвам, че новият хан ще си даде сметка, че му е изпратен дар, по-ценен от златото.
— Знае ли някой какво ще си помисли за момиче с крака лилии? — тя затвори очи и отпусна глава на възглавницата. — Уморих се. Болестта е изпила силите ми. Трябва вече да ме оставите. Нали ще говорите с нашия отец, който е на небето, кажете му, че не искам да ми е ядосан и съм му благодарна, че ми е спасил живота?
— Ще му предам, господарке — обеща Жосеран.
Той изкачи тесните каменни стъпала към покрива на кулата. Тя се извисяваше над лабиринт от улички и плоски пръстени покриви и половината от купола на джамията. От север наближаваше пясъчна буря. Светилници проблясваха в хиляди прозорци, следобедът потъна в преждевременен здрач.
Жосеран се остави да го брули вятърът. Какво му ставаше, чудеше се той. Ти не си китайска принцеса с крачета лилии. Тя няма избор, но ти все още можеш да поемеш по друг път в живота. Тя е безсилна, ти не си.
И така, ще приемеш ли същата съдба, изпълнен със съжаления живот и примирение само заради липсата на зрънце кураж? Жосеран Сарацини, щом не можеш да се научиш да живееш, тогава се научи да умреш. Както и да се развият събитията, поне ще бъдеш свободен.
128
Ферганската долина
Юртите бяха натоварени на кибитки. Те и многобройните стада овце, кози и табуни коне вдигаха облаци от прах през равнината. Кайду наблюдаваше приготовленията, възседнал коня си. Устните му бяха свити в тънка извита линия под посивялата му брада. Той гледаше безстрастно напред, калпакът от хермелин с наушници беше нахлупен дълбоко на главата му.
Хутлун яздеше към него на бялата си кобила, за да го поздрави. Облечена беше като шаман: риза с бяла качулка, барабан и всичко останало.
— Говори ли с духовете? — попита я той.
— Говорих.
— Какво ти казаха от другия свят?
Хутлун не можеше да му каже, че ясновидските ѝ способности отново са я предали, затова му отговори само с онова, което беше прозряла с ума си:
— Видях война без край. Видях империята на Чингис хан да се разпада на множество царства, както е било преди него.
— Видя ли ни да напускаме Ферганската долина заради Алгу?
— Видях ни да бягаме като вълча глутница, да се връщаме нощем, за да отмъкваме невръстните и слабите и да не даваме и миг покой на никого на Покрива на света.
Кайду се замисли с мрачно лице.
— Хубилай е изпратил една от дъщерите си в Бухара като невеста. Това ще скрепи съюза между него и Алгу и ще ни държи в хватката им като птица в юмрук. Сега тази принцеса е в безопасност зад стените на крепостта в Кашгар, но скоро ще тръгне на път през планината за сватбата си. Алгу е изпратил свой минган от конници като нейна свита. — Погледът му се зарея над планините, сякаш виждаше кервана им. — Не бих искал тя да пристигне.
— Остави на мен — прошепна Хутлун. — Дай ми пет жегуна от своите конници и ще я спра.
— Така и си мислех, че ще кажеш.
Неговото знаме, направено от опашката на як, се вееше на вятъра.
— Ти ще се погрижиш Алгу да получи новата си невеста без глава. Ще се справиш ли?
— Ще се справя — обеща му тя.
129
Кашгар
Уилям откри Жосеран в конюшните, седнал на каменно корито, уловил меча и ножницата с две ръце и опрял тежестта си върху тях. Под ризата раменете му бяха прегърбени.
Вдигна поглед, когато чу стъпките на монаха в мрака.
— Помислих си, че ще те открия тук — рече Уилям.
— Как се досети?
— Голяма част от тази година прекарах в съмнителното удоволствие на твоята компания, затова поназнайвам едно друго за начина ти на мислене, тамплиере. Щеше да си заминеш тази нощ или щеше да имаш любезността да се сбогуваш с мен, преди да си тръгнеш?