— Никога не съм разбирал необходимостта от сбогуванията. А ти вече не се нуждаеш от мен, братко Уилям. Тези хора няма да те наранят. Те ще те съпроводят здрав и читав до края на пътуването ти.
— Ти беше натоварен да ме закриляш, докато не се завърнем в Акра.
Жосеран въздъхна. Да, това беше задачата му и само какво бреме се оказа тя.
— Защо не се съгласи да кръстиш момичето?
— Не е готова. Твоята принцеса си мисли, че обича Христос, но душата ѝ не разбира Бог. Остава си езичница.
— Току-що описа почти всички във Франция. Ние разбираме от Бог или от религията само онова, в което ни карате да вярваме, останалото си остава неразбираемо. Виж, свещенико, тя те помоли да я обучиш и да ѝ дадеш утехата на кръщението, а ти ѝ го отказа.
Уилям мълчеше.
— Не те разбирам.
— Това е, както каза ти, понеже призванието ти е войната, а не религията. Аз например не разбирам тази внезапна загриженост за някаква си татарска принцеса. Това ли е причината, поради която възнамеряваше да заминеш тази нощ без мен?
Мълчанието се проточи. Парата от дъха им висеше в мразовития въздух. Жосеран потрепери и загърна по-плътно раменете си.
— Е? — не се отказваше Уилям.
— Аз съм на трийсет и една. Мога да се върна в Троа, но там няма да намеря нищо. Видях и чух неща през изминалата година, които завинаги промениха разбирането ми за мен и за света. Освен това в мига, в който стъпя на френска земя, ти ще повдигнеш срещу мен обвинения в ерес, както ме заплашваш почти откакто напуснахме Акра. Единственият начин да се защитя от теб и твоите свети братя е да остана при тамплиерите, а аз се наситих на монашеския живот. Искаш от мен да ти помогна, свещенико, но аз ви познавам вас, доминиканците, всички сте едни и същи. В мига, в който сме в безопасност в Земите отвъд, ще мислиш само как да ме унищожиш.
— Само за себе си ли мислиш? Имаш дълг пред Ордена на тамплиерите и пред Бог. Натоварен беше да върнеш папския легат в Акра невредим и ти даде дума пред Томас Берар, че ще я изпълниш. Ами за договора, който сключи с Хубилай, какво ще кажеш? Съдбата на Светите земи лежи в нашите ръце.
— Можеш да кажеш на Високия двор какво си видял и чул, убеден съм, че с удоволствие ще посрещнат доклада ти. Гласът ти в Съвета ще направи онова, което и моят. Колкото до договора, Хулегу ще направи, каквото на него му се иска. Императорът се интересува само от войната с брат си. Татарската империя се разпада отвътре. Унищожават се едни други без наша помощ. Пътуването ни беше напразно. За съдбата на Йерусалим е без значение дали ще се завърнем или няма.
Уилям стоеше безмълвен. Нещо се размърда в тъмните ъгли, вероятно плъх, който похапваше слама. Мръсната вода в локвата пред краката на монаха беше замръзнала.
— Те си играеха с нас, Уилям, от самото начало. Хулегу вече е знаел, че Великият хан е мъртъв. Искал е само да спечели време, да види дали братята ще си оспорват наследството, както и се случи. Договорът, който получихме от Хубилай, е изгубен, но и да беше у нас, той е без значение. Хулегу е свободен да се договаря, както сам намери за угодно, Синът на Небето няма власт над него. Всичко започва отново.
— Ти даде клетва пред Бог да видиш как се завръщам невредим в Акра — повтори Уилям.
— Пред кой Бог дадох клетва? Богът на Йерусалим? Богът на мохамеданите? Или богът на татарите? Никога не съм виждал боговете, на които станах свидетел през изминалата година.
— Ако излезеш през тази порта, ще те убият. Не само ще останеш без закрилата на християнството, но и сам Бог ще те изостави. — Жосеран мълчеше и той продължи: — Остани с мен до Акра и ще си замълча за еретичните ти възгледи и богохулствата.
Оседланият кон на Жосеран потупваше земята с копита.
— Какво те уплаши така, Уилям?
— Не съм уплашен — отвърна монахът, но Жосеран усети потрепването в гласа му.
— Ужасен си, че може да продължиш пътуването без мен. Какво се случи, та така те потресе?
— Ласкаеш се. Върви, щом искаш. Но помни едно. Ако тази вечер си тръгнеш от Кашгар, завинаги губиш своите. Ще се луташ в този свят и в следващия.
— Опасявам се, че вече се лутам и няма какво да направя.
Уилям се приближи.
— Какво би казал баща ти, ако беше тук? Би ли поискал от теб да захвърлиш живота си, както го е направил той? Що за завет ти е оставил! Ако никъде другаде не можеш да намериш изкупление, намери го в помирението с него.
Жосеран седя неподвижно в мрака дълго след като Уилям си беше отишъл. Най-накрая се изправи. Намери коня си и опря глава на челото му, вдъхна мириса на кон и кожа. Чувстваше как животното потрепва под брадата му.