Потеглиха по улиците към западната порта. През завесите Мяо-йен видя светилници да проблясват на безброй прозорци. Щом излязоха от града, тя усети горещия и спарен дъх на пустинята.
Почуди се какво ли е намислил за нея ханът. Може би, помисли си тя, в крайна сметка няма да има никаква сватба. Може би са решили да ме махнат по тъмно и да ме върнат в Шанту.
Но не я отпращаха в Шанту. Принцесата дори нямаше да напусне хаганата на предложения ѝ съпруг. Вместо това я отведоха в самотна юрта из безличните равнини на Каракум, придружена само от нейните две прислужници и дузина от войниците на Алгу.
Следващите няколко дни Мяо-йен прекара в юртата сама, изплашена и объркана. Навън вятърът виеше през голата равнина.
Не позволявай да наранят бебето ми!
Зазоряваше, когато водите изтекоха. Прорязващата болка в корема ѝ я изненада, остави я без дъх на пода в юртата. Мяо-йен извика към слугините си, но те само я гледаха, широко отворили очи, и не направиха нищо, за да ѝ помогнат. Едната от тях отиде да повика войниците. Малко по-късно покривалото на входа се отметна и когато видя лицата им, запищя, разбра на мига каква ще бъде съдбата ѝ.
Не, бебето ми!
Извлякоха я вън от юртата, където конете вече чакаха оседлани. Утрото беше красиво, слънцето тъкмо се показваше, луната беше като блед призрак над пустинята.
— Защо го правите? — пищеше тя. — Защо го правите?
Вързаха ръцете ѝ на гърба с кожени ремъци и я метнаха в носилката, която бяха привързали между двата коня. Отведоха я на може би три или четири мили от юртата. После я свалиха от носилката и я повлякоха през пясъка.
Принцесата изкрещя, разпъната от нови родилни болки, но никой не обърна никакво внимание на страданието ѝ.
Имаше плитка падина, все още потънала в черен мрак. Хвърлиха я на земята и единият от мъжете я държеше, докато другият връзваше краката ѝ с въже през коленете и през глезените. После омотаха бедрата ѝ с по-дебели кожени ремъци и овързаха таза ѝ с такава сила, че тя изкрещя от болка.
— Какво правите? — изплака към тях. — Какво става, кажете! Какво съм направила?
Те се върнаха при конете си. Офицерът им дълго време гледа към нея, вероятно за да се увери, че мъжете са изпълнили задачата си точно според указанията, и се отдалечиха в галоп през равнината.
Дъхът на Мяо-йен секна при пристъпа на поредните родилни болки, а когато отминаха и тя отвори очи, войниците бяха просто малки точици на еднообразния хоризонт.
Слънцето изгря и тя закрещя гневно срещу вечното Синьо небе, крещеше отново и отново думите на Господнята молитва, която беше научила от нашия отец, който е на небето, защото знаеше, че никога не е съгрешила срещу баща си, нито срещу съпруга си, а свещеникът на Жосеран ѝ беше казал, че невинните никога не биват наказвани. И само да позовеш Бог, казал ѝ беше той, ще бъдеш спасена.
Епилог
Лион, Франция
1293 година от рождението на нашия Господ
Очите на монаха се насочиха към абата.
— Сега знаете какво ужасно нещо сторих. Аз я обладах, докато тя беше на ръба на смъртта, мислех си, че само Дяволът и аз ще знаем какво съм направил. Сгреших — очите му проследиха сенките от свещта в ъгъла на стаята. — Ремъците овързвали бедрата и корема ѝ и не позволили на бебето да се роди. Съществува такова наказание сред чергарските народи из онези земи. Най-накрая бебето, принудено от природата на раждането, тръгва нагоре, разкъсва жизнените органи и сърцето. Убива майката и със смъртта ѝ то също умира. Колко време е умирала Мяо-йен, никой не знае. Както и никой никога няма да разбере и колко неописуемо е страдала.
Замълча, дъхът му просвири в дробовете му.
— Тамплиерът имаше право, разбира се. Когато се върнах в Акра, историята беше заличила значението на мисията ни. Скоро след като сме се отправили на голямото си пътешествие на изток, татарските орди от север нападнали Полша. Люблин и Краков били опустошени и щом чул новината, папата обявил кръстоносен поход срещу татарите. Светият отец обявил и християните, които поддържат татарите в Палестина, за отлъчени. Високият двор затова не се намесил, когато мамелюците нападнали татарите при Айн Джалут, разгромили ги и отблъснали Хулегу от Сирия. Така сарацините вече владеели цялата територия на Светите земи и единствената ни възможност да ги победим била изгубена.
— Ами тамплиерът и татарската вещица?
— Никой не може да оцелее при скок от такава височина. Въпреки че водата била дълбока, отдолу имало огромни камъни. И да не са се разбили в камъните, течението било прекалено силно и сигурно са се удавили. И въпреки това…