Абатът се приведе.
— Какво?
— И въпреки това Сартак ми каза, когато се върна същия следобед, че според него видял как две глави се показват над водата далеч надолу по течението. Дали са умрели, или са оцелели? Не беше сигурен. А и аз няма как да съм напълно сигурен. Десет години по-късно, когато за последен път посетих Акра, чух един мохамедански търговец, който току-що се връщаше от Багдад, да разказва, че срещнал франк с огненочервена коса, който живеел с татарите някъде към Покрива на света. Може би е бил тамплиерът, а може би това е поредната легенда, която се шири из степите и се основава само на пясъчни демони и облаци.
Усмивката му разкри изгнилите му зъби. В дъха му се долавяше мирисът на смъртта. Абатът се надигна от леглото, но монахът го задържа, сграбчил ръба на расото му.
— Често си го представям. Не е ли чудно? Излъгах го онази последна нощ в Кашгар. Ако се беше върнал в Акра, със сигурност щях да го предам на събратята си инквизитори като еретик и богохулник. Но сега, като се връщам назад, мисля, че е бил най-добрият ми приятел. Дори се усмихвам, когато си представям как живее там, отвъд изкуплението, отвъд вярата, в прегръдките на варварската вещица, баща на свое потомство езичници.
Затвори очи.
— И това беше изповедта ми в хиляда двеста деветдесет и третата година от рождението на нашия Спасител. Заспивах с мисълта за греховете си през тези трийсет и три години. Повече не мога да ги нося. Скоро свещта ще угасне и ще ме остави в мрака. Често съм гледал през този прозорец на изток и мислите ми пътуваха из местата, които познах през онези дни. Тази вечер на перваза има сняг, ще има сняг и на Покрива на света, татарите отново ще поведат стадата си надолу към долините за зимата. Помня ги, моите спътници, в дните на моята слава и грях. Молете се сега за мен, умолявам ви, защото отивам да се срещна с моя съдия.
Абатът бързо напусна килията. Изповедта на монаха го беше смразила до мозъка на костите му, всичките тия приказки за идолопоклонници, странни земи и дяволски жени, които яздят. Бълнуванията на грешния и омаломощен ум! Не повярва на нито една дума. Съмняваше се, че старецът е стъпвал по-далеч от Венеция. Но въпреки това, когато забърза надолу по притъмнялата галерия, почувства странен мразовит лъх по лицето си, сякаш отникъде беше излязъл вятър, и си помисли, че се е разминал на косъм с Дявола.
Речник
Айван — сводест вход на джамия.
Арбан — татарска военна част от десетима войници.
Аргол — изсушени камилски изпражнения, използвани като гориво за огън.
Бонзи — монах.
Боркан — татарското име на Буда.
Даругачи — наместници. Местни мъже, наети от татарите да управляват дадена област и да събират налозите.
Дел — подплатена наметка, която се носи от татарите.
Джеби — кръгли плоски камъни, покриващи пустините в Централна Азия.
Джегун — татарска военна единица от сто мъже, съставена от десет арбана.
Карез — кладенец, свързан с подземен напоителен канал; открит близо до Турфан в пустинята Такламакан. Персийското име е канат.
Кибитка — теглена от волове покрита каруца, използвана от татарите, за пренасяне на юртите.
Курултай — свиквано събиране, което има за цел да избере нов хан след смъртта на управляващия хан.
Куфическо писмо — арабска калиграфия, използвана при изписване на надписи върху паметници.
Куфия — традиционно арабско покривало за глава.
Левга — три морски мили; около пет и половина километра.
Ли — около една трета от милята или малко над петстотин метра.
Магадай — буквално „Принадлежащ на Бог“, монголски самоубийствен отряд.
Манап — селски старейшина.
Медан — открито поле.
Минган — татарска бойна единица от хиляда войници.
Мюезин — мюсюлмански духовник, който приканва от минарето вярващите към молитва.
Орду — домакинство; по закон един татарин може да има четири съпруги, всяка със свое домакинство, макар че може да има всякакъв брой наложници.
Реджистан — „пясъчното място“, централен площад в оазиса Пътят на коприната.
Род — около пет и половина ярда или малко над четири метра и половина.
Ступа — будистки гроб или гробница с характерна заоблена форма.
Туман — татарска военна единица от десет хиляди мъже.
Устав — строгите закони, които управляват всекидневието на тамплиерите.
Фондаки — складовете на италианските търговци в Палестина.
Хан — кервансарай, който се намира в град или село.
Ханг — повдигната платформа, направена от кирпичени тухли, под която може да се пали огън и понякога се използва за легло.