Подушиха ги, преди да ги видят. Конете им се заизвиваха и затропаха с копита. Юсуф дръпна юздите и се обърна на седлото си.
— Какво има? — извика Уилям.
Появиха се внезапно, като че от нищото. Шлемовете им проблеснаха на слънцето, червени и сиви знамена заплющяха, привързани на копията. Юсуф изруга високо. Разтворил беше огромни очи като кон, побягнал от пожар.
Конниците вече ги бяха обградили с умело, приклещващо действие, изпълнено в галоп. Жерар инстинктивно посегна към меча си, но остро нареждане от Жосеран го накара да го върне обратно в ножницата. Войниците на Боемунд също бяха изненадани, седяха покорни на седлата си и наблюдаваха.
Жосеран се огледа за монаха. Уилям седеше спокойно на седлото с непроницаемо лице.
— Хубаво, тамплиере — надвика той тътена на копитата, — да се надяваме, че твоят Велик майстор с право храни такава вяра в теб.
Късмет пристъпяше от крак на крак, развълнувана от товара и чуждия мирис в ноздрите си.
Конниците надаваха крясъци като дяволи, докато ги обкръжаваха, и после се втурнаха към тях. Вероятно отрядът им наброяваше около сто. Изглеждаше така, сякаш ще ги прегазят в галоп, но в последния момент издърпаха юздите на широкогърбите си коне и спряха.
Настана мъртвешка тишина, нарушавана от случайно изпръхтяване на кон и подрънкване на хамут. Жосеран изплю прахта, вдигната от тях.
Така. Това значи бяха страховитите татари.
Вонята им беше по-ужасна от вида им. Страните на лицата им бяха с цвят на варена кожа и всички до един имаха тъмни очи и груба, права черна коса. Носеха леко снаряжение, съставено от плетена ризница или броня от кожа, покрита с железни плочки. Всеки войник имаше кожен или метален шлем, който покриваше и тила, и кръгъл, покрит също с кожа, плетен шлем. В ръкопашен бой не можеха да се мерят с тежковъоръжен франкски рицар, помисли си Жосеран. Но предположи — като гледаше лъковете и подобните на кутии колчани със стрели на коланите им, — че никога не биха позволили на превъзхождащ ги враг да се приближи до тях.
Конете им бяха малко по-едри от мулета; смешни, грозни животни с тъпи носове и широки рамене. Това ли беше наистина най-страховитата конница в света?
Един от татарите, който носеше покрит с позлата шлем, тръгна напред и ги огледа. Предводителят им, предположи Жосеран. Очите му бяха златисти и издължени като на котка. Имаше кичур черна брада, а в дясната си ръка стискаше бойна секира.
— Кои сте вие — попита той на разбираем арабски. — Защо отивате към Алепо?
Жосеран махна шала, увит около устата му, и видя как за миг в очите на татарския командир проблесна изненада при вида на златистата му като пламък брада.
— Казвам се Жосеран Сарацини. Аз съм рицар от Ордена на тамплиерите, назначен на служба в крепостта в Акра. Мой господар е Томас Берар, Велик майстор на ордена. Изпратиха ме като посланик при вашия принц, господаря Хулегу.
— А що за гарван стърчи на кафявия скелет отзад?
Гарван. Жосеран се усмихна. В черните си одежди Уилям приличаше точно на гарван.
— Той е събрат посланик.
— И защо не е облечен като такъв?
— Какво казва той? — попита Уилям.
— Иска да научи по какви дела сме тръгнали.
— Кажи му, че нося послание до неговия господар от самия папа.
— Имай търпение и ме остави да говоря от името на двама ни.
— Казвам се Джучи — представи се татарският офицер. — Ще ви съпроводя до Алепо. Хулегу, ханът на цяла Персия, ще се срещне с вас там.
Жосеран се обърна към Уилям.
— Ще ни заведат в Алепо, за да се срещнем с Хулегу.
— Добре — рече Уилям. — Вече ми омръзнаха тоя кон и компанията ти. Не ми се вярва, че мога да я изтърпя и ден повече.
14
Чуха шума, който идеше от Алепо, дълго преди да го видят.
Градът беше в предсмъртна агония. Само цитаделата с грамадните си отбранителни кули и павиран гласис7 се издигаше на скала високо над града и все още устояваше на ожесточените татарски атаки. Под крепостта градът вече беше в ръцете на нашествениците, които се бяха заели да отмъщават на населението за неговата непреклонност. Дим се издигаше от печалните останки от джамиите и медресетата, бледосиньото небе се сливаше с жълтеникава мъгла, прорязана от черните пушеци от огньовете.
По-многобройна обсаждаща армия Жосеран не беше виждал. Стада овце и кози, товарни коне и камили изпълваха цялата равнина. Дори отдалеч тътенът от татарските литаври8 караше земята да потръпва. Чу цвиленето на конете и рева на камилите, крясъците на мъжете, които се биеха и умираха зад стените, при поредния щурм към вратите на цитаделата.
8
Голям, полусферичен тъпан от месинг и кожа или мед и кожа, чийто звук може да се настройва посредством опъна на кожата. — Бел.прев.