Военачалникът се изсмя още преди Жосеран да е приключил. Хулегу изслуша превода с безстрастно лице, а след това заговори на странния език.
— Нашият хан не се учудва, че господарят ти протяга ръка за приятелство — каза военачалникът, — иначе може да се окаже, че е с отрязана ръка.
Жосеран преглътна гнева си от обидния отговор. Не е трудно човек да обуздава гордостта си, когато лицето му е завряно в земята.
— Нямаме никакви разногласия с вашия хан — внимателно отвърна той. — Всъщност можем да сме си взаимно полезни — Жосеран се сети за съобщенията на Рубрук относно факта, че съпругата на Хулегу била християнка, че татарите носели дървени кръстове по улиците на Багдад. — Ние, франките, също сме християни.
— Какво става? — попита Уилям.
Уилям нямаше как да знае, че Жосеран тъкмо е предложил договора, на който мнозина от Високия двор са се възпротивили. Решението беше взето еднолично от Томас, Берар и само от името на тамплиерите, преди Жосеран да напусне Акра. Орденът им не за първи път щеше да сключи договор независимо от другите държави. И все пак в по-опасна игра не бяха участвали. Уловиш ли веднъж мечката за врата, помисли си Жосеран, най-добре ще е да стискаш здраво и да не пускаш.
— Иска да разбере защо сме тук — обясни той на Уилям.
— Каза ли му, че нося за него була10 от самия папа?
— Съмнявам се, че това създание изобщо е чувало за папата, братко Уилям.
— Тогава трябва да му обясниш, че папата ръководи целия християнски свят и ме е изпратил тук, за да донеса на него и на останалите варвари спасение!
Жосеран се извърна. Никакво намерение нямаше да обяснява подобни неща. Татарите можеха всеки момент да им вземат главите, а той не гореше от желание да умре проснат по очи в краката на някакъв варварин. Дал си беше обещание, че когато дойде краят му, ще го посрещне с меч в ръка и в служба на Бога. Това донякъде щеше да изплати греховете му.
Хулегу ги наблюдаваше, на Жосеран му се стори, че по лицето му вижда колебание.
— Моят господар Хулегу иска да разбере каква е тази обща кауза, за която говорите — каза военачалникът.
— Унищожаването на сарацините.
Татаринът отново се разсмя.
— Ето така ли? — махна с ръка към града. — Както виждате, ние унищожихме сарацините без помощта на вашия Велик майстор, както го наричате.
— А сега какво казва? — извика отново Уилям, почти разтреперан от раздразнение.
— Според мен не проявява голям интерес.
— Ама той трябва да чуе булата от Светия отец!
Хулегу прошепна нещо на военачалника си.
— Какво е това създание и какво говори? — преведе той.
— Един от нашите свети мъже, господарю.
— Може ли да ни покаже някоя магия?
Жосеран се сепна от въпроса.
— Магия ли? Опасявам се, че не може.
Военачалникът предаде думите му на Хулегу, който изглеждаше разочарован. Двамата татари отново се впуснаха в дълъг разговор.
— Великият хан иска да знае дали твоят господар ще се съгласи да стане негов васал, както това направи господарят на Антиохия, и да му плаща годишен данък.
Жосеран прикри изненадата си. Боемунд другояче беше описал отношенията им.
— Ние търсим съюз срещу сарацините. В замяна на нашата военна помощ бихме искали Йерусалим…
Хулегу не изчака Жосеран да довърши. Измърмори няколко думи на спътника си и обърна коня си.
— Великият хан каза, че не иска да обсъжда съюз с вас. Подобно решение може да вземе само Монке, ханът на хановете. Ще идете със свита да се представите пред него. Можете да вземете светия си човек с вас. Останалите от хората ви ще останат като заложници тук до вашето завръщане.
Военачалникът заговори бързо на Джучи на езика на татарите, смушка коня си и последва хана обратно към стените на цитаделата, а придружаващите го бойци тръгнаха след него в стегнат строй. На аудиенцията рязко и безцеремонно беше сложен край.
Всички се изправиха отново на крака.
— Сега какво има да става? — извика Уилям. — Какво стана?
— Каза, че не е в негова власт да изслуша предложението ни. Май има господар, който стои над него. Трябва да ни заведат при този господар.
— И къде е той? Колко още трябва да пътуваме?
— Не знам.
Жосеран видя Жерар и Юсуф да гледат към него с широко отворени очи. За разлика от Уилям, те бяха разбрали всяка изречена дума.
— И така — изсмя се Джучи, — ще видите Каракорум.
— Колко дни е пътят дотам?
— Дни ли? — Джучи повтори думите му на останалите татари и се разнесе гръмовен смях. Той пак се обърна към Жосеран. — При усърдна езда може и да стигнеш след четири луни. Но с тоя слон, дето го яздиш, ще си късметлия, ако стигнеш и за осем!
10
Папски документ, съдържащ разпоредба или послание от един папа до други църковни или светски лица. — Бел.прев.