Влязоха след Хутлун.
Огромната шатра беше застлана с хермелинови и самурени кожи и миришеше на дим. Благословена топлина изпълваше вътрешността. Когато очите му привикнаха с полумрака, Жосеран различи две редици татари, мъжете от едната страна, жените от другата, а в далечния край на огромната юрта строга и сивееща фигура, подпряна върху постеля от мечи и лисичи кожи.
Два огъня от шипкови и пелинови корени горяха в средата.
— Трябва да застанете между огньовете, Варварино — предупреди го Хутлун. — Пламъците ще ви прочистят от злите намерения.
Като допълнителна предпазна мярка срещу злите намерения, стражите на Кайду ги претърсиха щателно за ножове и Жосеран беше принуден да предаде дамаския си меч. Едва тогава им позволиха да се приближат към трона на хана.
Жосеран забеляза малък олтар от едната страна, където под образа на мъж, изработен от плъст, в малки сребърни купи горяха благовония.
— Трябва да се поклоните — прошепна тя. — Това е олтар на Чингис хан, дядото на Кайду.
Жосеран се обърна към Уилям.
— Трябва да се поклоним пред техния бог — прошепна той.
— Няма да се кланям на идоли.
— Дай цезаревото цезарю.
— Това е поругаване!
— Направи го — изсъска Жосеран — или ще умрем начаса. Какво ще прави папата без своя пресвят пратеник?
Усещаше как хиляда погледа са впити в него.
За облекчение на Жосеран Уилям се подчини, оценил мъдростта на своята отстъпчивост. Коленичи намръщен пред олтара, Жосеран направи същото. След това се приближиха към трона на Кайду и превиха коляно отново, три пъти, както направи Хутлун.
Кайду, ханът на високите степи, мълчаливо ги оглеждаше. Наметката му от сребриста кожа се сливаше по цвят с побелялата му брада. Носеше златен, заоблен шлем над кожената си шапка. Очите му бяха златисти, като на ястреб.
От дясната му страна стояха хората, за които Жосеран прие, че са главните му придворни и вероятно негови синове. Имаше соколджия и жрец с див поглед; от лявата му страна бяха жените от домакинството, косите им бяха оформени в същия полумесец, който беше забелязал на влизане в стана, но по краищата на плитките на тези жени имаше сребърни украшения.
— Така — прогърмя гласът на Кайду. — Така значи изглеждали варварите.
Жосеран запази мълчание.
— Кой от вас говори езика на хората?
Жосеран вдигна поглед.
— Аз, господарю.
— Казаха ми, че искате да говорите с хана на хановете в Каракорум.
— Такова беше желанието на господаря Хулегу, когото имах честта да срещна в Алепо. Нося му послание за приятелство от моя господар в Акра, който е в Земите отвъд, далеч на запад от тук.
— Ханът на хановете умря — осведоми ги Кайду. — Ще бъде избран нов хаган. Той със сигурност ще приеме вашата почит, когато му дойде времето.
Жосеран замръзна. Главатарят им е мъртъв ли? Почуди се защо никой не се е сетил да им го съобщи по-рано. Дали ще има спорове около унаследяването на трона, както често се случваше в Европа? Техният собствен Йерусалим от години беше във война за короната. Ако се отложеше изборът на наследник, това означаваше ли, че трябва да се върнат в Акра? Или ще ги карат да чакат с месеци, дори години в тези самотни планини, докато спорът не се уреди? Помисли си за Жерар и Юсуф, които гниеха в Алепо.
Обзе го тревога, че всички ще се превърнат в старци, преди да му се види краят.
— За мен ли донесохте тези дарове? — попита го Кайду.
— Даровете са за великия хан в Каракорум. Пътуването беше дълго и носим много малко.
Изглежда, отговорът му не се понрави на Кайду.
— Какво казва той? — попита Уилям.
— Иска да знае имаме ли дарове за него — отговори Жосеран.
— Ама ние имаме дар за него. Дарът на нашата религия.
— Не мисля, че очаква точно такова съкровище. Според мен би приел нещо, за което може да се пазари на тържището.
Кайду посочи Уилям.
— Кой е спътникът ти?
— Той е жрец.
— Християнин?
— Да, господарю.
— Владее ли магии?
— Опасявам се, че не.
Освен ако човек не нарича магия способността да превръща всеки сговорчив и разсъдлив човек в кисел луд за няколко часа, помисли си Жосеран.
— Че каква полза от него тогава?
Каква наистина!
— Той носи послание за вашия хан на хановете от нашия папа, който управлява нашия християнски свят.
— Папа — повтори странната и тромава дума Кайду няколко пъти. — И той ли иска да види нашия хан на хановете?
— Иска, господарю. Дали дворецът на Великия хан се намира на много дни езда от тук?
Наоколо се разнесе смях. Кайду накара събралите се да замълчат с вдигната ръка.
— За да се стигне до Каракорум, първо трябва да прекосите Покрива на света. Но сега още е зима и проходите са затворени. Налага се да почакате тук, докато снегът се стопи. Може би до идната луна.