— Какво е Покривът на света?
— Това е, което е. Най-високите планини на земята, които са проходими само през лятото.
— Сега какво казва? — попита Уилям.
— Че все още не можем да прекосим планините. Може би ще се наложи да останем тук до пролетта.
— До идната пролет ли? Но докато се върна, може да имаме и нов папа!
Не, помисли си Жосеран, докато се върнем, самият Христос може да се е явил за второ пришествие.
— Кажи му, че не можем и секунда да бавим пътуването си! — заяви Уилям.
— Какво бръщолевене излиза от устата на твоя жрец? — попита Кайду.
— Че за него ще е чест да бъде твой гост, докато не дойде време да продължим пътя си — каза Жосеран. — Но новините, че ханът на хановете е мъртъв, го притесниха. Пита дали скоро ще бъде избран нов Велик хан.
— Това не е грижа за варварин — отсече Кайду и вдигна ръка безстрастно, за да обяви края на срещата. — Погрижете се да имат жилище и храна — нареди на един от своите помощници ханът.
Когато излязоха от шатрата, Жосеран видя момичето сред тълпата от лица при вратата на юртата. Копнеж, макар все още безформен и безименен, се надигна в него. Той го прогони, както човек отпъжда настрани досаден просяк. Но копнежът повече не го остави и от този миг нататък го съпровождаше навсякъде.
24
Слънчевата ивица от залеза се очертаваше върху бледото небе, което се виждаше през входа на юртата. Облечени в кожи фигури бързаха навътре-навън, носеха варени овце и конско месо за вечерята си.
Жосеран се взираше в огъня, където се готвеше. Тънкият син пламък облизваше месото отвън, без да го готви истински. Пъхна малко от него в устата си. Все още беше сурово и кърваво.
— Погледни огъня — каза Уилям. — Едва гори. Дяволски знак.
Жосеран изплю парче жила върху въглените.
— Ако има нещо, което Дяволът умее, това е да накара огъня да гори буйно.
— Ти какво мислиш тогава за тая магия?
— Жената Хутлун каза, че е, защото сме се изкачили високо. Височината взимала силата на пламъците.
Уилям изсумтя шумно и недоверчиво.
Бяха ги отвели в юртата на Текудай, най-големият син на Кайду. Тя не приличаше на никое жилище, което Жосеран беше виждал досега по време на пътуването им. Представляваше кръгла и с купол шатра, издигната върху скелет от бамбукови и върбови греди. Парчета дебела плъст покриваха скелета, а конски косми скрепяваха цялата структура. Предположи, че подобно жилище е напълно пригодно за номадски начин на живот, защото според Текудай може да се издигне или развали за няколко часа, а когато татарите се местели от летните пасища към ниските земи през зимата, цялата юрта се носела от две или три камили.
Дори по-големите юрти като тази на хана и неговото семейство можели да се носят непокътнати в покрита каруца.
Отвътре всички бяха подредени според установената еднаква татарска наредба: в центъра имаше яма за огнище, покрита с почернели от пушека гърнета. До стените се редяха тъмнопурпурни и сини сандъци за дрехи и навити постели заедно със седла, сбруи и огромни пръстени стомни за вода.
Рогозки покриваха отъпканата пръст на пода. Паяци и скорпиони, каза им Текудай, не биха пристъпили вътре върху плъстения килим, който имаше двойно предназначение, хем да държи топло и сухо в юртата, хем да гони насекомите. Входът, който сочеше на юг, както им казаха, имаше тежка завеса, ярко изрисувана с изображения на птици.
От двете му страни висяха фигури от плъст, едната с виме на крава, а другата с цицки на кобила. Кравата беше от лявата страна, източната, защото това беше женската страна на юртата. Кобилата висеше от мъжката страна, западната, защото на жените не се позволяваше да доят кобилите, това беше мъжка работа. Именно от кобилешкото мляко приготвяха ферментиралия кумис, основната част от храната на татарите.
Не спираше да се удивлява на количеството кобилешко мляко, което тези татари можеха да изпият на едно хранене. Понякога му се струваше, че само от това живеят.
Текудай, господар на орду, седеше на приповдигнато легло зад огъня. Над главата му висеше изображение, което татарите наричаха „брат на господаря“. Над главата на съпругата му висеше друго, наречено „брат на господарката“. Такива идоли имаше във всяка юрта по няколко.
Само на Кайду, като на хан, му беше позволено да притежава образа на Чингис хан.
Жосеран наблюдаваше татарите, докато се хранят. Отначало взимаха малко от мазнината на месото, за да намажат устата на Натигай, друг от боговете им, после откъсваха едри късове от подвареното овнешко и като го държаха близо до лицата си с едната ръка, с другата сечаха хапки от месото с ножовете си.