— Братко Уилям — подхвана един от мъжете, след като бяха прочетени пълномощията му от папата, — съжалявам, задето не сме готови да ви посрещнем подобаващо. Опасявам се, че не сме приготвили никакво легло с пирони, имаме само меки възглавници.
Вълни от смях заляха присъстващите.
Уилям пренебрегна подигравката. През изминалите няколко дни беше престанал да очаква друго от тази паплач независимо от благородното им потекло. Огледа многобройното събрание: графове, конетабли, дипломати и барони, шепа венециански търговци — голямата част от тях контета и содомити, — както и патриархът на Йерусалим, Рейналд.
Купища бижута и безделие. Само едно трезво присъствие, това на Томас Берар, англичанин, Велик майстор на рицарите тамплиери. Той водеше със себе си свита от десет войници, открояващи се с белите си наметки и типичните червени кръстове вляво на гърдите, които чакаха в мълчаливо, но злокобно присъствие до вратата. Косите им бяха ниско остригани и носеха бради, за разлика от дългите коси и гладко избръснатите лица на останалите благородници.
Тамплиерите бяха най-добрите войници в християнския свят. За разлика от другите рицари и лордове, те не дължаха вярност на никой крал и отговаряха само пред папата. Но тъй като службата в Ордена обещаваше опрощаване на всички грехове, в средите на тамплиерите намираха място изнасилвачи, еретици и дори такива, посягали на човешки живот.
Бунтари и убийци! Уилям им нямаше никаква вяра.
Най-вече на онзи великан с кестенявата брада, облегнал се нехайно на стената, по лицето му играеше усмивка на откровено забавление. Уилям начаса го възненавидя.
Дипломатът Жофроа от Саргина въведе ред в срещата. Той описа последните новини от Изток и неудържимото победно напредване на татарите от последните няколко месеца.
— Въпросът, пред който сме изправени — заключи той, — е дали да се противопоставим на татарите като заплаха за собствения ни суверенитет в тези земи, или да ги приемем като съюзници в борбата ни срещу сарацините.
— Не сме ли позакъснели — обади се един от бароните, захапал смокиня. — Боемунд Антиохийски вече избърза да клекне пред тоя Хулегу като куче, което умолява за останките от трапезата.
Юг дьо Плеси, представителя на Боемунд на срещата, веднага отвърна гневно:
— Това е продиктуван от предпазливост съюз, нищо повече! В отговор на това сътрудничество Хулегу му обеща да го придружи в похода за повторното превземане на Йерусалим!
— Повторно превземане, да. А дали ще ни позволи да го задържим!
Граф Жулиен беше техен домакин тук в Акра. На Уилям му се струваше, че през повечето време се бори със съня, вместо да се бори в името Божие. Както се беше изтегнал на дивана, отправи към всички им една мазна усмивка.
— Боемунд получи, каквото искаше. Хулегу му гарантира допълнителни територии.
— Които татарите плячкосаха и изпепелиха по същия начин.
— Татарите твърдят, че техният хан е владетел на света! — провикна се друг от бароните. — Светотатство! Това е също такова оскърбление за християнската църква, каквото е присъствието на сарацините на Божи гроб!
Томас Берар, тамплиерът, се обади като глас на разума.
— Положението ни тук не е стабилно. Ако се договорим с татарите, може и да предизвикаме обрат в положението ни със сарацините.
— Как така ще се договаряме с тях? — извика един от бароните. — Да забравим какво направиха в Полша и Унгария, така ли? Само две десетилетия са минали, откакто оставиха в разруха половината християнски свят, изпепеляваха и безчестиха по пътя си почти до вратите на Виена. И как казваш да се договорим с тях? Не е ли все едно да решиш да се отървеш от нежелано куче, като си вкараш мечка в къщата!
Изброените събития се бяха случили в детството на Уилям, но беше слушал истории за тях. Татарските орди се появили изневиделица от Изток, прекосили със сеч обширни земи от Русия, оставили цели градове в пепелища и посекли десетки хиляди. Превзели Москва, Ростов и Киев, а после разбили армиите на Полша и Силезия. В битката при Лигниц отсекли по едно ухо от всеки труп и ги носели като огърлици, докато вилнеели през Унгария и Далмация.
След татарите към Европа вървяла чумата, носена от черните плъхове. По онова време се говорело, че дяволски конник се появил от самия Хадес2, за да накаже онези, които не били верни на Христа. Всички в неговия роден град Аугсбург бяха потърсили убежище в църквата, изпълнени с мисълта за сетния съд.
И после пак така изведнъж, татарите изчезнали, препуснали обратно натам, откъдето дошли.
— Тези татари не са хора — говореше един от венецианците. — Изяждат пленниците си. Насилват жените, докато жертвите им не умрат, а после отсичат гърдите им да се угощават. Хранят се със змии и пият човешка кръв.