А ето че проклина уйгуреца и цялото му семейство. Надяваше се жена му да има лице на камила, а дъщерите му да вонят като кози.
Тази нощ даругачи беше организирал угощение в чест на гостите си, но Хутлун не се появи. Когато един от нейните подчинени дойде да я вземе, тя го прогони обратно с добре прицелен ритник. Щом вратата хлопна зад него, той чу как ножът ѝ се заби в дървото на няколко инча от лицето му и си плю на петите.
Сама и в лошо настроение, Хутлун наблюдаваше как сенките пълзят по стените. Изпи три купи черен кумис и заспа непробудно на пода.
53
Като всички къщи в Гаочанг и домът на мъжа беше изграден от кирпичени тухли. Имаше ханг в средата на стаята, на който да се пече хляб и месо. По стените висяха килими в млечножълто и яркочервено. Сводест коридор водеше към засенен от виещи се лози малък двор отзад.
Съпругата му стоеше в средата на стаята в рокля от домашно предена коприна. Носеше тежки, кафяви тесни панталони, а косата ѝ беше покрита с кафяво було. Дори след пет години въздържание ще е все едно дали ще възседна коня си или нея, унило си помисли Жосеран. Дъщерите ѝ го гледаха, широко ококорили очи. И двете носеха кадифени шапки, които местните наричаха допа, обшити със златна нишка. Носеха красиви гердани от синьо стъкло, а косите им бяха сплетени на плитки, които се спускаха до хълбоците им. Само очертаните им с черен молив очи се виждаха зад булата им.
Домакинята му наля вода от кана и изми ръцете си три пъти, както го изискваше етикетът. Показа му, че трябва да направи същото. Помоли го да влезе.
— Аллах изпрати от Рая ангели за закрилата ни — измърмори тя на дъщерите си. — Погледнете го колко е голям! Ако може да се съди по краката му, трябва да се молим на милостивия Бог да порази и да попари оная му работа, иначе до една сме мъртви? Ами я вижте носа му! Грозен е като умряло псе и се обзалагам, че има обноски на свиня!
Жосеран примигна и се почуди какво да прави. Не искаше да унижава домакинята си.
— Какво каза? — попита я с внезапно обзело го вдъхновение Жосеран. — Хиляди извинения. Получих рана на главата и оттогава слухът ми не е, какъвто беше.
— Говорите уйгурски, така ли? — ужаси се жената.
— Знам няколко думи.
— Майка ми направи комплимент за красивата брада и косата с цвят на огън — изкиска се едно от момичетата.
Жосеран отвърна на усмивката ѝ.
— Благодаря. За мен е чест да съм поканен в дома, където живеят три толкова красиви жени.
Съпругата се усмихна и закима, по лицето ѝ се четеше едновременно страх и облекчение.
— Господарят е много любезен — каза тя. — Тази вечер нашият дом е негов и за нас е чест да имаме такъв господар!
Направиха дастаркан, официална вечеря. На пода постлаха кърпа, жените донесоха плодове и плосък хляб, който наричаха нана. Жосеран седна с обърнати нагоре длани, после ги прекара пред лицето си от горе на долу, сякаш иска да умие лицето си, с което благодари на Аллах за храната и за благословия на семейството. Трите жени го наблюдаваха, удивени, че този варварин знае порядките им.
След това му поднесоха сладко вино и нещо, което наричаха — а той си го преведе — сладолед. Поднесоха му това лакомство в глинено гърне и наблюдаваха през смях, как той поставя в устата си от вкусната сладост и иска още.
Жосеран ги попита как се приготвя това чудо и съпругата му обясни, че се прави от смес от масло и мляко, към което прибавят аромат. След това сместа се държи под земята в избата и се изстудява в лед, който се сече от далечните ледници и се пренася до равнината през зимните месеци.
След третата купичка Жосеран се облегна назад заситен. Тишината се проточи.
Дъщерите вече бяха махнали булата си. Забеляза, че не са неприятни за окото. Бяха кръглолики и жизнерадостни с красиви усмивки и игриви очи. Хранеха към него същото любопитство, каквото изпитваше и той към тях, така изглеждаше. Продължиха да се взират в ботушите му. Знаеше какво си мислят: жените от Изтока смятаха, че могат да преценят размера на мъжкото достойнство по големината на стъпалата му.
Най-накрая съпругата стана и с жест го подкани да я последва. Поведе го през двора към отделна къща, момичетата вървяха след него и продължаваха да се кискат в шепи. Озова се в просторна стая с водохранилище от тъмна, хладна вода в средата. Майката стоеше и чакаше.
— Какво искате? — попита я той.
— Съблечете си дрехите, моля, господарю — рече тя.
Отново пристъп на кискане.
Жосеран поклати глава. Да се съблича пред три жени ли?