Но съпругата беше настоятелна. Задърпа ризата му. След почти месец в пустинята тъканта се беше вкоравила от мръсотия и прах.
— Ще я изпера, господарю. Първо ще ви изкъпем.
Жосеран не се страхуваше от къпането, както някои негови сънародници. В Земите отвъд се къпеше често, както правеха и мохамеданите. Но правеше тоалета си насаме.
— Предпочитам да се изкъпя сам — заяви той.
— Вие сте господарят тази вечер — отвърна съпругата. — Наш дълг е да ви изкъпем.
Жосеран отстъпи.
— Щом така искате.
Махна туниката си, тесните панталони и трите жени ахнаха. Той им се усмихна неловко.
— Сред моите сънародници това не се смята за копие със значителна дължина или дебелина. Но съм поласкан, че на вас ви се струва такова.
Накараха го да застане на плочите и донесоха вода от водохранилището с дървени купи. Измиха прахта от косата и тялото му, докато се кикотеха и крякаха като кокошки, дърпаха гъстите косми по гърдите и корема му, ръчкаха го по тялото, като че е камила на пазарище. Едновременно изглеждаха отвратени и омаяни.
След като го подсушиха, съпругата му даде дълга риза, която принадлежеше на съпруга ѝ.
Когато се върнаха в къщата, вече беше залез. Съпругата запали светилник.
— От тук — поведе го към помещенията за сън. Двете дъщери седнаха до него на леглото и дълго време не проговориха, нито помръднаха.
— Само ще стоите, така ли? — почуди се той на висок глас.
— Вие сте господарят — каза съпругата. — Вие трябва да кажете.
Жосеран се подвоуми. Може би съпругата прочете мислите му по погледа му, защото безмълвно се изправи и остави лампата в ниша на стената.
— Пожелавам ви лека нощ — каза тя. — Починете си добре.
И излезе, а след себе си спусна завесата на вратата.
Жосеран погледна двете дъщери. Вече не се кикотеха.
Едната от тях, по-младата, се изправи и свали роклята си.
Той се загледа в нея удивен. На меката жълтееща светлина от светилника тя му се стори крехка като порцелан. Освен на главата ѝ, по тялото ѝ нямаше и едно косъмче. Чувал беше, че мохамеданските жени бръснат телата си с изострени мидени черупки.
Сестра ѝ беше същата, но малко по-сочна. Усети как у него се надига възбуда. Чу гласът на Катрин да му шепне от мрака: Забрави всичко, Жосеран, тази нощ забрави всичко, освен мен.
Двете момичета лежаха на леглото от двете му страни. И двете изглеждаха малко изплашени.
По-голямата се осмели да разгърне ризата му.
— Господарят е силен — прошепна тя.
Той протегна ръка.
— Няма от какво да се страхувате. Ще бъда внимателен.
Изведнъж завесата на вратата се отдръпна и господарката на къщата се втурна в стаята през смях. Беше гола. Метна се отгоре му решително и поведението ѝ щеше да го остави без ума и дума, да не беше прекарал доста време из бордеите на Генуа на път от Франция.
Домакинята уви бедрата си около него и го обърна над себе си. Съединиха се с ожесточение. Жосеран предположи, че сигурно и преди го е правила.
Двете млади жени наблюдаваха. За негов вечен срам той откри, че присъствието им в никакъв случай не съсипа представянето му.
Оскъдно осветени светци и съпътстващите ги ангели, изрисувани с груби мазки в черно и златно, се катереха по гредите на голямата черква. Икони на Девата проблясваха на пламъка от свещите, докато една старица с кафяво и беззъбо лице наливаше масло в светилниците, поставени в нишите по протежение на иззиданите с кирпич стени.
Хор от млади момчета на балкона подхвана фалцетно химн, докато дяконите в одеждите си в бледовиолетово служеха при олтара. Тамян се издигаше от металните кадилници, а чернобрадият свещеник разтвори ръце за молитва.
Несторианци, изсъска Уилям в сенките в задната част на черквата.
Нестор бил патриарх на Константинопол осемстотин години по-рано. Наред с другите заблуди, той отказал да приеме папата като свой духовен водач — поставили в изолация него самия и неговите последователи от останалия християнски свят и сектата му била принудена да бяга към Персия. Все още живееха там, покровителствани от мохамеданите, както се говореше.
Изглежда, бяха разпространили мръсната си ерес много по-далеч на изток, отколкото предполагаше който и да било в Рим. Сигурно това са християните, за които онзи Гийом Рубрукски беше съобщил, че е видял сред татарите. Това поне означаваше, че някои от тези диваци са чували Христовото име. Сега само трябваше да се поставят тези отстъпници свещеници несторианци под властта на папата и щяха да стъпят сред тези дяволски орди. Успееше ли, щеше да се превърне във велик апостол като Павел.
Свещеникът целуна обкованата със злато корица на Евангелието и зачете литургия на език, който Уилям не разпозна; май не беше нито татарски, нито арабски. Той постави ален плат около бокал и потопи сребърна лъжица за евхаристия във виното, за да раздаде кръвта Христова на своето паство.