— Сега какво? — попита Уилям.
— Каза, че изглеждаш по-стар. После попита дали не си водил много разпътен живот.
— А ти какво му отвърна?
— Казах му, че ти се носи лошата слава на сводник.
Разнесе се съскане. Уилям беше изгубил цялото си търпение към своя едноверец тамплиер. От самото им тръгване от Акра беше обект на непрекъснат присмех и богохулство. Винаги беше подозирал, че папата греши, като се доверява толкова на Ордена на тамплиерите. Тези хора до един бяха еретици и самоволници, а точно този рицар нямаше и капка благочестие. Един ден, обеща си той, щеше да настъпи време за равносметка. Божията истина щеше да възтържествува.
Абатът го наблюдаваше напрегнато през възпалените си очи. Той беше облечен, както много от идолопоклонниците из тези земи, в оранжева роба, но без никакви други украси. Беше много стар. Кожата на устата му здраво прилепваше към скалпа му, но провисваше много под челюстта му, скулите и редичката брадица му придаваха вид на тъжна и любопитна маймуна.
— Кажи му, че му нося добри новини от нашия Господ — рече Уилям.
Отново заговориха шепнешком на странния език.
— Каза, че винаги на драго сърце посреща добрите новини.
— Кажи, че съм дошъл от името на папата, смъртния представител на Бог на земята, със словото на единствената и истинска вяра. Кажи му, че трябва да прекъсне идолопоклонническите си обреди незабавно и да почете Бог, чийто син Господ Иисус Христос дойде на тази земя да умре за греховете човешки. Не го ли стори, ще падне в Ада и ще страда вечно в ръцете на Велзевул.
— Той е старец, братко Уилям. Май е много да му кажем всичко това наведнъж.
— Направи, каквото поисках.
Дълъг разговор. Уилям наблюдаваше лицето на стария монах за някакъв знак, по който би разпознал, че старецът разбира какво му се говори. Най-накрая изгуби търпение.
— Какво отговори?
— Зададе ми много въпроси за Ада. Опитах се да му го опиша, колкото може по-добре.
Уилям стисна челюст. Сега пък тамплиерът се вземаше за теолог!
— Най-добре ще е да ми предаваш всички подобни въпроси. Не си обучен да говориш за Ада, нямаш и никаква власт да го правиш. Все още нямаш поне — добави той с кисела усмивка.
— Аз определям до колко и за какво съм обучен, братко Уилям.
— Какво те попита?
— Изглежда много се заинтересува от Ада като място и поиска да разбере дали прилича на Такламакан.
— Кажи му, че не принадлежи на този свят. Това място е запазено за душите на прокълнатите.
Жосеран се намръщи.
— Това му казах. А той отговори, че вече вярва в Ада.
Уилям се обнадежди.
— Според него този свят е голяма част от мястото, за което говориш — продължи Жосеран. — Наблюдавал е как собствения му баща умира в агония от чума, видял е майка си изнасилена и съсечена от войниците на Чингис хан, той самият е бил принуден да стои наблизо, докато прерязват гърлата на братята и сестрите му. Любопитен е да научи какво според теб Дяволът може да направи, за да го уплаши.
— Кажи му, че тук е заложено безсмъртието на душата му. Не бива да се държи лекомислено.
— Уверявам те, че изобщо не е лекомислен.
— Кажи му, че Дяволът е десет пъти по-лош от Чингис хан.
Жосеран отново подхвана разговор със стареца. Уилям съжали, че няма дарбата за езици, която Бог, в своята мъдрост, беше дал на този тамплиер.
Жосеран най-накрая се обърна към него.
— Каза, че ако според теб Дяволът е десет пъти по-лош от Чингис хан, нищо не знаеш за Чингис хан.
— Ама той не се ли стреми към вечността? — попита Уилям.
Жосеран предаде въпроса.
— Не се стреми — отговори Жосеран.
Уилям не можа да повярва на ушите си.
— Каза, че от много години страда от подагра, а това е болка, която няма равна. Лекарите му казали, че единственият лек е смъртта. Казва също, че изпитва болки и в двете колена и единственият начин да издържи на тях е, като постоянно си напомня, че скоро повече няма да страда. — Жосеран се поколеба. — Освен това е любопитен защо самият ти искаш да живееш вечно, когато имаш лоша кожа и толкова противен дъх.
Уилям усети как кръвта се отдръпва от лицето му. Тези варвари вече го обиждаха. А той беше дошъл тук, за да им донесе спасението! За миг онемя от яд.
В това време старецът се приведе напред и прошепна още нещо.
— Сега какво казва? Нови обиди ли?
— Твърди, че няма бог, който да може да дари безсмъртие на плътта. Огледай се, каза той. Снегът се топи, листата падат от дърветата, цветята увяхват, всичко отминава с времето си. Раят не може да гарантира непрекъснат живот на нищо, защо тогава да го търсим? Империите се издигат и се рушат; дори Чингис хан не е живял вечно.