Хутлун видя друга могила в далечния край на двора, върху нея бяха издигнати широки юрти от бяла плъст. Денем ханът на хановете и неговите принцове можеха да приемат своите посетители в големия дворец, но поне можеха да спят с дупка за дима над главите си нощем като истински татари.
Катайците наричаха мястото Двореца на безкрайното спокойствие; самите татари му казваха просто Караши, Двореца.
Входната зала се поддържаше от дебели лакирани стълбове и имаше сводест таван, с множество позлатени дракони по него. Хутлун и свитата ѝ спряха пред трите масивни врати, които блестяха от златното покритие и се охраняваха от двете страни от фигури на мечка и лъв.
Пазачите на двореца, членове на личната стража на Великия хан, отново ги претърсиха за оръжия, после церемониалмайсторът дойде да ги придружи към вътрешността. Влязоха от южния край на залата, внимаваха много да не спрат на прага и се изправиха пред Божията власт на Земята, Господаря на троновете, Владетеля на владетелите, Великия хан на Сините монголци.
68
Хутлун не беше виждала по-секваща дъха гледка.
Емайлираните аквамаринени плочи под краката ѝ блещукаха, сякаш вървеше по повърхността на езеро. Колоните, издигащи се върху гранитни основи, бяха боядисани във виненочервено и лакирани до блясък. Покритите със златни люспи дракони се плъзгаха към огромния сводест таван с протегнати нокти и разперени зелени криле.
Дворецът беше построен кръстообразно. Имаше неф, който сочеше север — юг, а по протежение на трансептите златисти струи светлина проникваха през прозорци. Седем редици колонади, по три от всяка страна на нефа, водеха до подиум в северния край на залата и насочваха вниманието на всички влезли към фигурата, разположила се удобно върху две мраморни стъпала.
Ханът на хановете си отдъхваше върху диван от здрава слонова кост. Тронът му беше обкован със злато, перли и нефрит и обкръжен от шатра от пурпурна коприна. Въпреки великолепието на обстановката, Хутлун забеляза, че дворът има подредбата на традиционна татарска юрта; под хагана и от дясната му страна имаше друг подиум, върху който бяха синовете и братята му. От лявата му страна на подобен подиум бяха съпругите и дъщерите му.
Покрай стените се издигаха места за сядане на другите членове на Златния клан. Хутлун забеляза пищните кожи и брокати, яркото проблясване на рубините.
В центъра на помещението гореше огън от шипкови и пелинови корени.
В Каракорум продължаваха празненствата по случай обявяването на Арик Буке за велик хан. От котлите с варено овнешко се издигаше пара. Мъжете пиеха кумис от сребърни купи и при всяка наздравица облечени в бели роби шамани поръсваха малко кобилешко мляко в четирите ъгъла на залата, за да укротят духовете на Синьото небе.
— Трябва да почакате, докато приключи празникът — прошепна ѝ церемониалмайсторът. — Тогава хаганът ще те изслуша.
Но когато насъбралото се множество приключи гуляя си, повечето от придворните в мъжката част на залата лежаха проснати по килимите в ступор. Доведоха жонгльори, акробати и огнегълтачи, за да забавляват онези, които още се държаха.
Най-накрая в павилиона въведоха бял леопард, привързан с дълга сребърна верига. Онзи, който го придружаваше, освободи звяра от каишката на врата му. Леопардът запристъпва смирено нагоре по стъпалата към трона и падна, сякаш в знак на покорство, в краката на Великия хан.
Калпав номер, помисли си Хутлун. Тя би предпочела нейният хаган да се докаже, като се изправи пред див леопард с една стрела в колчана си.
Церемониалмайсторът се обърна към нея и я побутна напред, за да предаде новините на хана на хановете.
Арик Буке лежеше проснат на дивана, замаян от пиене и ядене. Хутлун видя пухкава кожа да обточва рядката му брада и жестока уста. Той я наблюдаваше с дивашко безразличие. По пръстите му като отдавна засъхнала кръв просветваха рубини.
Хутлун го поздрави на колене, какъвто беше обичаят, и му предаде случилото се. Из залата се разнесоха гневни клетви, когато му разказа каква е съдбата на християнските пратеници. Ездачите, които ги отвели, обяви тя, не направили никакво усилие да прикрият кои са. Били войници от личната имперска стража на Хубилай.
Хутлун приключи разказа си и настъпи дълга тишина. Ханът на хановете огледа залата със свъсени от недоволство вежди. Без съмнение беше замаян от пиенето, но заговори с достатъчно ясен глас.
— Брат ми ламти за трона на Чингис хан, който е мой според избора, направен от курултай! Не се е подчинил на властта, която неговият дядо, Чингис хан, ни е дал, и трябва да се страхува от възмездието на монголската орда!