Арик Буке седеше на трона си от слонова кост. В краката му с изцъклени очи и окървавен лежеше трупът на някакъв затворник. Той беше изкормен съвсем скоро и от тялото му се вдигаше пара. Великият хан беше поставил левия си крак в зейналата рана.
Ден след пристигането си Хутлун беше съпроводена отново до двореца от церемониалмайстора за частна среща с Арик Буке. Тя коленичи в основата на подиума.
— Е, Хутлун.
Тя чакаше с поглед, впит в трупа.
— Много слушахме за теб — изсумтя и промени тежестта на тялото си. — Как е братовчед ми Кайду?
— Велики хане, баща ми язди като младеж и побеждава мъже на половината от годините му.
— Много са ни говорили за неговата сила и мъдрост. — Хутлун се почуди какво ли иска от нея. Със сигурност задачата, с която бяха дошли, вече беше приключила. — Оказал ти е голяма чест да повери на твоите грижи варварските пратеници.
Но аз не изпълних дълга си, помисли си Хутлун. Затова ли съм тук? Ще ме накажат ли?
— Разкажи ми за тях.
— За варварите ли, велики хане? Единият беше свят човек, наглед болнав и не знаеше нищо за магията. Другият беше воин, великан с коса като огън. Учен и силен. Научил се беше да говори като човек от степите.
Хутлун кимна към церемониалмайстора на хана, който приближи с даровете, които беше успяла да вземе от коня на Жос-ран след засадата.
Арик Буке на свой ред ги огледа внимателно; най-напред плетения шлем, кожените ръкавици, мастилницата от слонова кост и после рубините, които метна на мраморния под с такова нехайство, с каквото се мятат няколко зрънца ориз.
Най-после огледа дамаския меч, който Хутлун беше открила да лежи в тревата след битката. Все още ѝ прималяваше, когато го погледнеше. Молеше се да не са го наранили, когато са му го взели.
— Християни ли бяха?
Тя разбра какво пита. Чувала беше, че Арик Буке покровителства несторианците.
— Молят се на Исус и на християнските светци. Отнасят се към Мария с голяма почит. Но говореха и за някого, когото наричаха папа, за когото разказваха, че бил Божият избраник на земята и на когото дължаха пълно подчинение.
— Папата ли е техният хаган?
— Не ми се вярва. От онова, което разбрах, папата не е воин. Струва ми се, че по-скоро е свещеник.
Арик Буке изсумтя, несъмнено си беше припомнил как дори на Чингис хан му се беше наложило да елиминира свещен мъж, за да получи върховната власт върху собственото си племе. Може би варварските принцове не са проявили такава мъдрост и шаманите са им отнели властта над собствените им кланове.
— Бих искал да говоря с тези варвари. Несъмнено има много какво да се научи от тях. И е ясно защо брат ми ги е отмъкнал от теб — отново се размърда. Очебийно беше, че го мъчи болка. — Знаеш ли, че тръгвам на поход срещу Хубилай?
— Да, велики хане.
— Когато тръгна срещу брат си, мога ли да разчитам на подкрепата на твоя баща, ще бъде ли защитник на единия ми фланг?
Сърцето на Хутлун заби по-бързо. Кайду ѝ беше дал нареждания да подкрепи Арик Буке на курултай, но не я беше овластил да сключва военни договори, най-малко с хана на хановете.
— Сигурна съм, че той ще защити правото си да живее като татарин с всички възможни за него средства.
Ханът ниско се изсмя.
— Предпазлив отговор. Но не отговаря на моя въпрос.
— Не мога да знам какво мисли баща ми, велики хане.
— Според мен, знаеш много добре. Кажи ми ти тогава как трябва да живее един татарин.
Хутлун усети как сърцето ѝ заби лудо, почти болезнено в гърдите ѝ.
— Яздейки кон на седло и според ясак на Чингис хан.
— Ами моят брат Хубилай? Според баща ти той дали живее като истински татарин?
— Както казах, велики хане, не знам какво мисли баща ми. Но знам, че той е обещал да се подчинява на истинския хан на хановете тук в Каракорум.
До известна степен, все пак.
Арик Буке въздъхна. Погледът му беше насочен към трупа в краката му.
— За подаграта е — обясни той, макар че тя не беше споменала положението му, нито ѝ беше минавало през ум да го направи. — Моите шамани казаха, че трябва да оставя крака си, докато трупът изстине.
Тя си замълча, тъй като не поискаха от нея да говори.
— Трябваше да почакам до пълнолуние. Шаманите казаха, че се молят за мен и че ще ме излекуват — тя продължаваше да мълчи. — Разправят, че си лечителка и гадателка.
— Да, велики хане. Казват, че имам дарба.
— И какво мислиш за лековете на моите шамани?
Тук има уловка, помисли си Хутлун. Ако ги охуля, те ще зашушнат в ухото на хана, ще го наговорят срещу мен и ще отсекат моето, понеже съм ги критикувала.
— Ако лекарството носи облекчение, тогава е добро.