Той показа на Жосеран амулета, който носеше на врата си.
— Много е скъп. Защитава ме от всяка опасност. Заради него ще живея дълъг и щастлив живот.
— Не вярвам в чародейства — заяви Жосеран.
Сартак се изсмя и потупа кръста, който тамплиерът носеше на шията си.
— Ами това тогава какво е?
Повечето китайци бяха последователи на древен мъдрец на име Кунг Фу-ци. Сартак ги наричаше конфуцианци.
— Това ли е богът, когото виждам навсякъде, онзи с многото тамян и дарове от цветя в краката му?
— Да, това е Кунг Фу-ци, но всъщност не е точно бог. Той е бил просто мъж, който е разбирал боговете и естеството на живота.
— Като нашия Господ Исус.
— Да, така каза и Мар Салах. Само дето каза, че неговият Исус бил по-умен и бил по-добър в магията. Но разбира се, точно това ще каже, нали?
— В кой бог вярват тогава тези конфуцианци? — попита го Жосеран.
— Имат много, дори не ги помня всичките. Богът на огнището, богът на парите. Почитат и своите предци, защото се страхуват от тях. Но богът, когото най-много почитат, са Правилата! За всичко си имат правило. Следват законник, който се нарича Петте добродетели, и твърдят, че това е техният пътеводител към благодатния живот!
— Като нашите Десет Божи заповеди — размишляваше на глас Жосеран.
— За тия Десет Божи заповеди нищо не съм чувал, но ако според тях трябва да казваш едно, а да правиш друго, такива са. Китайците много ги бива в смятането и да въвеждат ред, но им нямам чак толкова доверие, че да застана с гръб към тях. За нас имат една добродетел, правят, каквото им е казано. Каква полза от техните богове и техните Пет добродетели? Тук господарите сме ние, а не те, така че те да ти разказват какво ѝ е хубаво на тяхната вяра.
След боя, който Уилям отнесе от несторианците, лицето му беше насинено и подуто до такава степен, че приличаше на някой от болните просяци, които Жосеран виждаше по улиците. Но това не го обезсърчи, нито отслаби решимостта му. Прекарваше с часове всеки ден пред митрополитската църква в бедната част на града, четеше молитви на висок глас за божествена намеса и привличаше тълпи от любопитни китайци, които идваха да позяпат този странен наглед и вонящ чужденец, коленичил в калта.
Жосеран се опита да го убеди да се откаже, но Уилям беше непоколебим. Твърдеше, че Бог ще стори чудо и ще върне несторианците в истинската Божия църква.
И имаше право, защото скоро след като се сдърпа с Жосеран, получи своето чудо, точно както твърдеше, че ще се случи.
84
Часове наред всеки ден прекарваха с Мяо-йен в покрития ѝ с жълти керемиди павилион. Тя се оказа прилежна ученичка и скоро можеше да рецитира „Отче наш“ и Десетте Божи заповеди наизуст. Уилям я беше научил и че папата е наместник на Бога на земята и че единственият ѝ път към спасението е чрез Светата църква. Уилям беше търпелив учител, но не понасяше въпроси. Безсмъртната ѝ душа била заложена на карта, напомняше ѝ той.
Веднъж ѝ позволи да погледне в требника. Тя посочи една от фигурите и попита кой е това.
— Това е Мария, Божията майка — отговори ѝ Жосеран.
— Мар Салах казва, че Бог не може да бъде човек, затова и никоя жена не може да бъде майка на Бог.
— Мар Салах е еретик — заяви Уилям, когато Жосеран преведе думите ѝ. — Кажи ѝ, че тя не бива да слуша неговите изкривени поучения или пък да поставя под въпрос тайнствата на вярата.
Мяо-йен изглежда прие тази заповед. Тя наклони страницата към светлината, за да може да я разгледа по-отблизо.
— Много прилича на Куан Йън. Сред китайците тя е известна като Богинята на милосърдието.
Уилям се отчая.
— Моля те, кажи ѝ, че не може да сравнява Светата Дева с някой от нейните езически идоли. Това е богохулство.
Мяо-йен прие с кротост укора и никога повече не изрази отношение към неговите уроци, на които се посвещаваше с цялото си сърце. Но въпреки видимото ѝ въодушевление Жосеран чувстваше, че за нея това е просто едно интелектуално упражнение. В сърцето си тя оставаше татарка.
След известно време дори Уилям почувства нейната неподатливост и вече не се задоволяваше да я наставлява само по основите на католицизма. Търсеше знак, че неговите уроци дават плодове.
— Кажи ѝ — рече на Жосеран един ден, след като ѝ беше разказал историята за възкръсването на Иисус от мъртвите, — че за да бъде драга Богу, трябва да се въздържа от употребата на парфюми и да не слага мазила по лицето си.
Жосеран предаде колкото е възможно по-деликатно молбата.
— Но тя каза, че това е изискване както за една китайска дама, така и за дъщеря на императора — рече той.
— Тя изглежда и мирише като проститутка.
— Искаш ли да ѝ го кажа?
— Разбира се, че не.