— Забравяте за Превръщателите — каза Гавилар. — Да, понякога се стига до обсада, но е много трудно да накараш войниците на един град да се предадат от глад, ако разполагат с Превръщатели и изумруди, с които да си осигуряват храна. Вместо това, обикновено разрушаваме стените на града възможно най-бързо или — в още повече случаи — заемаме позиция на някоя висока точка от релефа и обстрелваме града оттам за известно време.
Тох кимна, явно дълбоко заинтригуван.
— Превръщатели. В Рира и Ири нямаме такива неща. Забележително, забележително… А тук има и толкова много Вълшебни оръжия. Може би половината световно богатство от Вълшебни остриета и Брони е събрано във воринските кралства. Самите Вестители са по-благосклонни към вас.
Далинар отпи голяма глътка от виното си. Поредната гръмотевица отвън разтърси бункера. Бурята вече се разразяваше с пълна сила.
Вътре прислужниците донесоха парчета свинско и щипки от ланка, сготвени в солен бульон, за мъжете. Жените се хранеха другаде — включително, както беше разбрал, сестрата на Тох. Далинар още не я беше виждал. Двамата светлооки западняци бяха пристигнали едва час преди бурята да се разрази.
Залата скоро се огласи от оживени разговори. Далинар се зае с щипките от ланка, като ги чупеше с дъното на тежката си чаша и вадеше месото със зъби. Това пиршество му се струваше твърде официално. Къде беше музиката, смехът? Жените? Защо ядяха в отделна зала?
Животът се беше променил през последните няколко години на военни завоевания. Последните четирима Върховни принца поддържаха непоклатимо обединен фронт. Непрекъснатите, ожесточени битки бяха спрели. Все повече и повече от времето на Гавилар отиваше за административно управление на кралството — което беше наполовина толкова голямо, колкото те искаха, но все пак изискваше внимание.
Политика. Гавилар и Садеас не караха Далинар да се занимава с нея често, но все пак трябваше да търпи да присъства на вечери като тази, вместо да се храни заедно с войниците си. Засмука една щипка, загледан в Гавилар, който разговаряше с чужденеца. Бурята да го вземе. Гавилар наистина изглеждаше като кралска особа — с брадата, вчесана по този начин, и скъпоценните камъни, които грееха на пръстите му. Носеше униформа в по-нов стил — официална, строга. Вместо това, Далинар беше облякъл подобната на пола такама и отворена горна риза, която стигаше до средата на бедрата му и оставяше гърдите голи.
Садеас говореше с неколцина по-нисшестоящи светлооки на масата от отсрещната страна на залата. Всеки от онази група беше внимателно подбран: хора, чиято лоялност още не беше потвърдена, и които той щеше да убеждава, да увещава, да привлича на тяхна страна. А ако решеше, че няма как да бъде сигурен в предаността им, щеше да открие начин да се отърве от тях. Не с помощта на наемни убийци, разбира се. Всички те намираха тези неща за проява на лош вкус; не това беше алетският начин. Вместо това щяха да направят така, че човекът да се види принуден да приеме предизвикателството на дуел с Далинар или пък щяха да го изпратят да се бие начело на фронта на някое сражение. Иалаи, съпругата на Садеас, прекарваше впечатляващо голямо количество време в измисляне на нови начини да изваждат от строя проблемните съюзници.
Далинар довърши щипките и се насочи към свинското — сочно парче месо, плувнало в сос. Храната на това пиршество наистина беше по-вкусна. Само му се искаше да не се чувстваше така безполезен тук. Гавилар печелеше нови съюзници; Садеас решаваше проблеми. За тях двамата банкетната зала беше като бойно поле.
Далинар се пресегна настрани за ножа на колана си, за да нареже свинското. Само че ножът не беше там.
Бурята да го тръшне. Беше го дал назаем на Телеб, нали? Втренчи се в свинското, чийто аромат изпълваше ноздрите му и караше устата му да се пълни със слюнка. Пресегна се да го хване с пръсти, но после вдигна поглед към останалите. Всички ядяха така възпитано, с прибори. Но прислужниците бяха забравили да му донесат нож.
Бурята да го тръшне, наистина. Облегна се на стола и размаха чашата си във въздуха, за да му донесат още вино. Седналият наблизо Гавилар продължаваше да разговаря с чужденеца.
— Вашата кампания тук беше наистина впечатляваща, Сиятелен господарю Колин — каза Тох. — Човек вижда във вас частица от вашия предтеча, великия Слънцетворящ.
— Да се надяваме — отвърна Гавилар, — че моите постижения няма да се окажат така преходни, както неговите.
— Преходни! Та той преобрази лицето на Алеткар, Сиятелен господарю! Не трябва да говорите така за личност като неговата. Вие сте негов наследник, нали?
— Всички сме такива — отговори Гавилар. — Дом Колин, дом Садеас… Техните основатели са били негови синове. Затова, да — неговото влияние се усеща тук. Но империята му не е оцеляла и едно поколение след смъртта му. Това ме кара да се питам какви грешки е допуснал в замисъла си и при изпълнението му, за да се разпадне великата му империя така лесно.