— А Пустоносните? — попита Далинар.
— Те дошли, за да унищожават — отговори Калами. — Целта им била да изличат човечеството от Рошар. Били като привидения, безформени. Според някои, представлявали духовете на мъртвите, а според други — духове на Преизподнята.
— Ще трябва да открием начин да предотвратим повтарянето на тези събития — каза Далинар меко, като се обърна отново към спътниците си. — Ние сме онези, на които трябва да разчита този свят. Трябва да му осигурим стабилност; лагер, около който да може да се обедини. Затова не мога да изпитам радост от смъртта на Садеас. Той наистина бе трън в очите ми, но беше и способен генерал с остър ум. Имахме нужда от него. Ще имаме нужда от всеки, който е в състояние да се бори, за да спечелим последната битка.
— Далинар — заговори Аладар. — Някога и аз изпадах в безсмислени вражди с околните. Бях като останалите Върховни принцове. Но след онова, което видях на бойното поле… онези червени очи… Сър, с вас съм. Ще ви следвам до края на самите бури, ако се наложи. Какво искате да направя?
— Не разполагаме с много време. Аладар, провъзгласявам те за новия Върховен принц на Осведомяването. Ще отговаряш за закона и неговото приложение в този град. Установи твърд ред в Уритиру и се увери, че всеки от Върховните принцове разполага с точно определена област на правомощия в него. Събери армия за поддържане на вътрешния ред, чиито членове да патрулират по коридорите. Дръж нещата под контрол и предотвратявай избухването на разпри между войниците — като онзи, който едва не се случи преди малко. Себариал, провъзгласявам теб за Върховен принц на търговията. Изготви отчети за припасите ни и организирай пазари в Уритиру. Искам тази кула да функционира като нормален град, не просто като временна спирка. Адолин, погрижи се армиите ни да бъдат обучавани редовно и усилено. Отчети останалите ни войници под командването на всеки Върховен принц и ги уведоми, че ще се нуждаем от тях за защитата на Рошар. Докато са тук, те остават под мое главнокомандване в качеството ми на Върховен принц на войната. Ще потушим междуособиците чрез тежестта на непрекъснатите им военни обучения. Ние управляваме Превръщателите, както и разпределението на храната. Ако искат дажби, ще трябва да ни слушат.
— А ние? — попита мърлявият лейтенант от Мост Четири.
— Продължавайте да проучвате Уритиру заедно със съгледвачите и писарите ми — каза Далинар. — И ме уведомете веднага, щом капитанът ви се върне. Да се надяваме, че ще донесе със себе си добри новини от Алеткар.
Пое си дълбоко въздух. Някъде в дъното на съзнанието му отекна далечен глас: „Обедини ги. Бъди готов за пристигането на шампиона на врага.“
— Крайната ни цел е съхранението на цял Рошар — допълни той тихо. — Вече видяхме каква цена ще трябва да платим, ако допуснем отново раздори сред редиците ни. Заради тях не успяхме да спрем Вечната Буря. Но това бе само първата проба — тренировката преди същинската битка. За да се изправим пред Опустошението, ще трябва да намеря начин да направя онова, което моят предтеча, Слънцетворящия, не е успял да направи със своите завоевания. Аз ще обединя Рошар.
Калами възкликна тихо. Никой не беше успявал да обедини целия континент — не се беше случило по време на нашествията на Шин, не се беше случило по време на възхода на Йерокрацията, не се бе случило и по време на завоеванията на Слънцетворящия. Далинар ставаше все по-уверен във факта, че тази задача се падаше на него. Врагът щеше да изпрати срещу тях най-ужасяващите си оръжия — Несътворените и Пустоносните. И шампионът-фантом в тъмната броня.
Далинар щеше да им се противопостави с помощта на обединения Рошар. Колко жалко, че не беше успял да открие начин да убеди Садеас да се присъедини към каузата.
„Ах, Торол“, помисли си. „Какво можехме да постигнем с общи сили, ако не бяхме така разединени…“
— Татко? — привлече вниманието му един мек глас. Беше Ренарин, който стоеше до Шалан и Адолин. — Не спомена нищо за нас. За мен и Нейна Сиятелност Шалан. Каква е нашата задача?
— Да се упражнявате — отговори Далинар. — При нас ще идват и още Сияйни, и вие двамата ще трябва да станете техни предводители. Рицарите някога са били най-великото ни оръжие срещу Пустоносните. Имаме нужда да ги възродим като такива.