— Изчака, докато сваля шлема — заговори Далинар. — Ти си наемник. Пратили са те тук специално, за да убиеш мен.
Мъжът трепна, после кимна.
— Невероятно! — възкликна Далинар и пусна мъжа. — Покажи ми пак докъде можеш да стреляш. Колко е разстоянието оттук до долу, Такка? Прав бях, нали? Поне триста метра?
— Над триста — отвърна Такка, като спря с коня си до него. — Но височината дава предимство.
— И все пак — настоя Далинар и пристъпи до ръба на хребета. После се обърна пак към сащисания стрелец. — Е? Хващай лъка, де!
— Лъка… ли? — поколеба се мъжът.
— Да не си глух? — озъби му се Далинар. — Иди го вземи!
Стрелецът огледа десетимата елита на конете им, мрачни и опасни, и взе мъдрото решение да се подчини. Взе една от стрелите, после и лъка, който бе изработен от гладко, черно дърво, непознато за Далинар.
— Мина направо през бронята ми, Бурята да го вземе — промърмори той, като докосна стрелата, която го бе ударила от лявата страна.
Тази рана сякаш не беше толкова сериозна — беше пробила стоманата, но тя бе убила почти цялата ѝ инерция. Тази отдясно, обаче, беше пронизала ризницата и отворила рана, която кървеше обилно.
Далинар поклати глава и заслони очи с лявата си ръка, за да огледа бойното поле. От дясната му страна се виждаше сблъсъкът на двете армии, където главната част от елитите му настъпваше по фланга. Войниците от тила бяха открили група цивилни и тъкмо ги избутваха на открито на улицата.
— Избери си труп — каза Далинар и посочи към вече празния площад, където се бе състояло едно от сраженията. — Да видим дали ще можеш да простреляш някой от онези.
Стрелецът облиза устни, все още объркан. Накрая извади един далекоглед от колана си и огледа мястото.
— Онзи в синьо, до преобърнатата каруца.
Далинар присви очи, после кимна. Такка бе слязъл от коня и стоеше близо до двамата с меч, изваден от ножницата и опрян на рамо. Едно далеч не толкова деликатно предупреждение. Стрелецът опъна лъка и изстреля една-единствена черна стрела. Тя полетя надолу и се заби право в определения труп.
Едно-единствено духче на възхищението се завъртя около Далинар като облаче черен пушек.
— В името на Отеца на Бурята! Такка, до днешния ден бях готов да се обзаложа с теб на половината княжество, че такъв изстрел би бил невъзможен.
Обърна се към стрелеца и добави:
— Как се казваш, наемнико?
Мъжът вирна брадичка, но не отговори.
— Е, във всеки случай, добре дошъл сред елитите ми — каза Далинар. — Някой да му доведе кон.
— Какво? — попита стрелецът. — Опитах се да те убия!
— Да, от разстояние. Което говори за забележително здрав разум. Някой с твоите способности би ми бил от полза.
— Ние сме врагове!
Далинар кимна към града долу, където изтощената вражеска армия най-после капитулираше.
— Вече не. Изглежда вече сме съюзници!
Стрелецът се изплю встрани.
— По-скоро ще сме роби на твоя брат, тиранина.
Далинар позволи на един от елитите да му помогне да се качи пак на коня.
— Ако предпочиташ да бъдеш убит, ще уважа твоето решение. От друга страна, обаче, би могъл да се присъединиш към мен и сам да определиш цената си.
— Искам да пощадиш живота на моя Сиятелен господар, Йезриар — каза мъжът. — Престолонаследника.
— Това ли е онзи…? — обърна се Далинар към Такка.
— Когото убихте долу ли? Да, сър.
— Той вече изкървя до смърт — каза Далинар, като се обърна пак към наемника. — Лош късмет.
— Ти… чудовище такова! Не можахте ли да го плените?
— Не. Останалите княжества се инатят. Отказват да признаят властта на брат ми. Игричките на „пленяване“ със светлооките само поощряват хората да отвръщат. Ако знаят, че няма да ги пощадим, ще се замислят по-сериозно — отвърна Далинар, като сви рамене. — Какво ще кажеш за следното: ако се присъединиш към мен, няма да ограбим и опожарим града. Това, което е останало от него, де.
Мъжът сведе поглед към капитулиралата армия.
— Приемаш ли, или не? — попита Далинар. — Обещавам да не те карам да застрелваш хора, които не желаеш.
— Ами…
— Отлично! — заяви Далинар, обърна коня и се отправи обратно надолу по пътеката.
Малко по-късно, когато елитите на Далинар го настигнаха, мрачният стрелец яздеше зад един от тях на коня му. Болката в дясното рамо на Далинар се беше увеличила с отшумяването на Вълнението, но беше търпима. Щеше да потърси някой хирург, който да се погрижи за нея.
Когато отново навлязоха в града, даде заповед да прекратят плячкосването. На армията му никак нямаше да ѝ допадне, но тук така или иначе нямаше кой знае какво. Щяха да се доберат до истинските богатства, когато навлезеха в централните княжества.