Далинар вдигна ръка, за да хване дланта на Навани, докато тя на свой ред се притискаше в него.
— Направи всичко, което можа, Далинар — прошепна тя, след като двамата погледаха бурята за известно време. — Не упорствай да носиш бремето от това като собствен провал.
— Няма.
Тя го пусна и го обърна към себе си, с гръб към гледката на бурята. Носеше нощница — неподходяща за излизане сред хората, но и не съвсем непристойна.
Като се изключи ръката, с която го погали по брадичката.
— Не ти вярвам, Далинар Колин — прошепна тя. — Мога да прочета истината по напрежението в мускулите ти и стиснатата челюст. Знам, че дори върху теб да падне канара, ще твърдиш, че всичко е под контрол, и ще поискаш доклади за положението в лагера от хората си.
Ароматът ѝ беше упойващ. И тези хипнотизиращи, ярковиолетови очи.
— Трябва да се отпуснеш, Далинар.
— Навани…
Тя го погледна въпросително. Беше така красива. Далеч по-разкошна от когато двамата бяха млади. Бе готов да се закълне в това. Нима бе възможно някой да изглежда по-прекрасно от нея сега?
Хвана я за тила и придърпа устните ѝ към своите. Страстта се пробуди в него. Тя приближи тяло към неговото и гърдите ѝ се притиснаха към него през тънката нощница. Той пиеше жадно от устните ѝ, устата ѝ, аромата ѝ. Духчета на страстта прелитаха около двамата като кристални снежинки.
Далинар си наложи да спре и отстъпи назад.
— Далинар — каза тя, когато той се отдръпна. — Упоритият ти отказ да бъдеш съблазнен ме кара да поставям под съмнение женското си обаяние.
— Контролът е важен за мен, Навани — каза той с дрезгав глас и стисна каменния парапет на балкона така, че кокалчетата на ръцете му побеляха. — Знаеш какъв бях, в какво се превръщах, когато нямах самоконтрол. Няма да се поддам на това сега.
Тя въздъхна, застана до него, дръпна едната му ръка от парапета и се мушна под нея.
— Няма да настоявам, но трябва да знам — така ли ще продължават нещата? Вечно изкушение, вечно пристъпване по самия ръб?
— Не — отговори той, без да откъсва поглед от тъмата на бурята. — Това би било безсмислено. Добрият генерал знае, че не бива да започва битки, които не може да спечели.
— Какво тогава?
— Ще намеря начин да го направим, както трябва. С клетви.
Клетвите бяха от ключово значение. Обещанието, актът на обвързване един с друг.
— Как? — попита тя и го побутна с пръст в гърдите. — Не по-малко религиозна съм от останалите жени — всъщност даже повече. Но Кадаш ни отказа, както и Ладент, и дори Рушу. Когато споменах за това, изпищя и буквално избяга.
— Шанада — напомни Далинар за старшия ардент на военните лагери. — Тя е говорила с Кадаш и го е накарала да иде при всеки от ардентите. Сигурно го е направила още в мига, когато е чула, че сме заедно.
— Значи никой ардент няма да се съгласи да ни венчае — каза Навани. — Смятат ни за брат и сестра. Мъчиш се да постигнеш невъзможно решение на проблема; всяка дама на мое място би започнала да се пита доколко сериозни са намеренията ти всъщност.
— Питала ли си се това? — каза Далинар. — Искрено.
— Ами… не.
— Ти си жената, която обичам — каза той, като я придърпа плътно към себе си. — Жената, която винаги съм обичал.
— Тогава кого го е грижа? — попита тя. — Проклети да са ардентите.
— Какво богохулство.
— Не съм аз тази, която обяснява на всички, че Бог е мъртъв.
— Не на всички — каза Далинар.
Въздъхна, пусна я — макар и неохотно, — и се върна обратно в покоите си, където един мангал с въглища излъчваше приятна топлина, както и единствената светлина в помещението. Бяха взели фабриала от военния лагер, но още нямаха Светлина на Бурята, с която да го захранят. Учените бяха открили дълги вериги и клетки, явно използвани за спускането на сфери до нивото на бурите, за да се презаредят — ако бурите се завърнеха някога. На някои други места в света, дъждовният сезон започнал отново, след това рязко бе спрял. Можеше да започне пак. А можеха да се върнат и бурите. Никой не знаеше, а Отеца на Бурята отказваше да ги просветли.
Навани влезе, дръпна дебелите завеси пред вратата и ги завърза грижливо. Помещението беше пълно с мебели — покрай всяка стена бяха подредени столове, а отгоре им бяха наслагани навити килими. Имаше даже стоящо огледало. Изваяните в рамката му форми на преплетени едно в друго вятърни духчета се отличаваха със заоблените очертания на произведение, което първо е било изработено от восък, а после — Превърнато в дърво.
Бяха оставили всичко това за него, сякаш се безпокояха от мисълта, че Върховният им принц ще живее в прости стаи с каменни стени.