Не беше успял да изпревари Вечната Буря. Тя беше пристигнала по пладне по-рано на същия ден.
Каладин забеляза някакви отломки да се подават от тревата и закрачи нататък. Зеленината послушно се отдръпна от пътя му и разкри една счупена буталка от онези, които се използваха за биене на масло от свинско мляко. Каладин коленичи и положи пръстите си на напуканата повърхност, после хвърли поглед към края на другото парче дърво, което се подаваше над връхчетата на тревата.
Сил се стрелна покрай него като панделка от светлина, подмина главата му и се завъртя около дървото.
— Част от покрив — каза Каладин. — Краят, който виси от подветрената страна на сградата.
Вероятно от някоя барака за склад, ако се съдеше по останалите парчетии.
Алеткар не се намираше в най-суровата част на земите на бурята, но не беше и като някой от по-изнежващите райони на запад. Сградите тук се строяха ниски и широки, със стабилни външни стени, насочени на изток към Произхода — сякаш рамената на човек, подготвен да поеме силата на някой мощен удар. Прозорците се правеха само от подветрената страна, от запад. Точно като тревата и дърветата, хората също се бяха научили да устояват на бурите.
Това обаче се основаваше на обстоятелството, че досегашните бури винаги духаха в една и съща посока. Каладин направи каквото можа, за да подготви селата и градовете, през които минаваше, за наближаващата Вечна буря, чиито ветрове духаха в друга посока и превръщаха паршите в унищожителни Пустоносни. Но в никой от градовете не разполагаше с далекосъобщител в изправност, и той не бе успял да се свърже с хората у дома.
Не беше достатъчно бърз. По-рано днес беше прекарал Вечната Буря, прислонен в малка пещера, която бе издълбал в една скала с помощта на Вълшебния си меч — самата Сил, която можеше да приема формата на което оръжие пожелаеше. Всъщност бурята не беше така свирепа като онази, когато се беше сражавал с Убиеца в Бяло. Но отломките, които откри тук, доказваха, че е била достатъчно тежка.
При самия спомен за онази червена буря, развилняла се извън пещеричката му, го обземаше паника. Вечната Буря беше така нередна, така неестествена — като бебе, родено без лице. Някои неща просто не биваше да съществуват.
Изправи се и продължи по пътя си. Беше сменил униформата си, преди да тръгне — старата беше окървавена и парцалива. Сега носеше резервната си колинска униформа, без отличителни знаци. Чувстваше се странно, задето не носеше символа на Мост Четири.
Превали хълма и забеляза река отдясно. По бреговете ѝ растяха дървета, зажаднели за малко допълнителна вода. Това трябваше да е река Хобълс. Значи, ако се обърнеше точно на запад…
Заслонил очи с ръка, той различи хълмове, лишени от трева и скални пъпки. Скоро щяха да бъдат покрити със семена на крем, и щяха да напъпят лависови полипи. Този момент още не беше настъпил; сега би трябвало да беше дъждовният сезон. В момента трябваше да вали — постоянен, лек ръмеж.
Сил се стрелна пред него — тънка нишка светлина.
— Очите ти пак са кафяви — отбеляза тя.
Необходими бяха няколко часа, през които да не привиква Вълшебния си меч. След като минеха, очите му бавно изсветляваха до стъклено бледосиньо, почти сякаш сияеха. Сил намираше промяната за очарователна и интригуваща. Каладин още не можеше да определи какво чувства по въпроса.
— Наближаваме — каза Каладин и посочи. — Онези полета са част от Хобълкен. На около два часа от Огнекамък сме.
— Където ще си си вече у дома! — възкликна Сил и прие формата на млада жена в дълга, въздушна хава, пристегната на кръста и с копчета отпред. Лявата ѝ ръка беше скрита.
Каладин изпръхтя, докато слизаше по склона. Копнееше за Светлина на Бурята. Да остане без нея, след като бе имал толкова много, го караше да усеща ехтяща пустота в себе си. Така ли щеше да бъде всеки път, когато му свършеше?
Вечната Буря, разбира се, не беше презаредила сферите му. Нито със Светлина на Бурята, нито с някакъв друг тип енергия — както и се боеше, че може да стане.
— Харесва ли ти новата ми рокля? — попита Сил и помаха с покритата си ръка, увиснала във въздуха.
— Изглеждаш странно с такива дрехи.
— Ако искаш да знаеш, вложила съм много мисъл в тях. Прекарах цели часове в размисъл как точно… о! Какво е това?