— Да — отговори Каладин.
После му заби един юмрук.
Удари го право в лицето. Силен удар, точно както Хав го беше научил. С палец извън юмрука, той удари костта на скулата на Рошоне с първите две кокалчета на ръката си напред, а после продължи движението, с което обърса предната част на лицето му. Рядко му се беше случвало да нанесе такъв съвършен удар. Ръката почти не го заболя.
Рошоне се стовари на пода като повалено дърво.
— Това — каза Каладин — беше за приятеля ми, Моаш.
7
Наблюдателят от ръба
„Не умрях.
Преживях нещо по-лошо.“
— Каладин! — възкликна Лирин и го стисна за рамото. — Какви ги вършиш, сине?
Рошоне изхриптя на пода. Носът му кървеше.
— Стражи, отведете го! Чухте ли!
Сил кацна на рамото на Каладин и опря длани на хълбоците си. Потупа с крак.
— Сигурно си го е заслужавал.
Тъмноокият пазач се завтече да помогне на Рошоне да се изправи, а капитанът насочи меча си към Каладин. Към тях се присъедини трети, който дотича от една от съседните стаи.
Каладин отстъпи назад с единия си крак и зае защитна позиция.
— Е? — настоя Рошоне, притиснал кърпичката си към носа. — Повалете го!
От пода около него извираха духчета на гнева, като бълбукащи езерца.
— Недейте, моля ви — извика майката на Каладин, стиснала Лирин за подкрепа. — Той просто не е на себе си. Той…
Каладин протегна ръка към нея с дланта напред, за да я накара да замълчи.
— Всичко е наред, мамо. Просто уредих един малък неизплатен дълг между Рошоне и мен.
Той погледна стражниците право в очите, един по един, и те се размърдаха несигурно на място. Рошоне вилнееше. Неочаквано Каладин се почувства така, сякаш контролира положението изцяло — и това го изпълни с неудобство.
Изведнъж погледна нещата от съвсем различна перспектива. Откакто беше напуснал Огнекамък, Каладин се беше изправил лице в лице с истинското зло, и Рошоне не можеше да се сравнява с него. Не се ли беше заклел да защитава дори онези, които не харесваше? Не беше ли основната идея на всичко, което беше научил, да не върши такива неща? Хвърли поглед на Сил и тя му кимна.
„Можеш и по-добре.“
Беше приятно отново да си е старият Кал за известно време. За щастие, обаче, вече не беше същият хлапак. Сега беше нов човек — и за пръв път от много, много време се чувстваше доволен, че е така.
— Успокойте се, мъже — каза на войниците. — Обещавам да не удрям Сияйния ви владетел повече. Извинявам се за това; за момент оставих миналото ни да ме отклони от верния път. Заради нещо, което, както той, така и аз трябва вече да забравим. Кажете ми — какво се е случило с паршите? Не нападнаха ли града?
Стражниците се размърдаха неспокойно и погледнаха към Рошоне.
— Успокойте се, казах — озъби се Каладин. — Бурята да го отнесе, човече. Държиш тоя меч, сякаш ще сечеш дърва. А ти? С ръжда по шлема? Зная, че Амарам е събрал най-годните за битка мъже от района, но съм виждал пощальончета с по-войнишка осанка от теб.
Стражниците се спогледаха, и светлоокият, изчервен, прибра меча обратно в ножницата.
— Какво правите? — настоя Рошоне. — Нападнете го!
— Сиятелен господарю, сър — заговори мъжът, свел поглед. — Може да не съм най-добрият войник тук, но… сър, доверете ми се за това. По-добре е да се престорим, че ударът от преди малко изобщо не се е случвал.
Другите двама войника кимнаха глави в знак на съгласие.
Рошоне измери Каладин с поглед и потупа носа си с кърпичката. Не кървеше особено обилно.
— Значи все пак са те направили мъж в армията, така ли?
— Представа си нямаш. Трябва да поговорим. Има ли наблизо стая, която да не е претъпкана с хора?
— Кал — каза Лирин. — Говориш необмислено. Не давай заповеди на Сиятелния господар Рошоне!
Каладин си проправи път между войниците и Рошоне и се запъти надолу по коридора.
— Е? — излая. — Къде има празна стая?
— На горния етаж, сър — откликна един от войниците. — Библиотеката е празна.
— Отлично — отговори Каладин и се усмихна вътрешно на обръщението „сър“. — Очаквам ви горе, мъже.
Заизкачва се нагоре по стълбите. За съжаление, обаче, авторитетното излъчване помагаше само донякъде. Никой не го последва — дори родителите му.
— Дадох ви заповед — каза Каладин. — Не ме карайте да се повтарям.