Жената, която стоеше пред него сега, вече не беше девойка. Чертите на лицето ѝ бяха твърди, беше слаба, а черната ѝ коса, прошарена с руси кичури, беше прибрана в строга опашка. Носеше ботуши и практична хава, влажна от дъжда.
Огледа го от глава до пети и изсумтя.
— Явно си имал време да пораснеш, Кал. Съжалявам за случилото се с брат ти. Ела сега. Имаш нужда от далекосъобщител, така ли? Разполагам с един, свързан с кралицата-регент в Колинар, но напоследък не получаваме никакви вести по него. За щастие, наистина имаме и такъв до Ташикк, както поиска. Ако смяташ, че кралят ще ти отговори, ще използваме посредник.
И тя отново излезе навън, в коридора.
— Ларал… — започна той, като я последва.
— Чух, че си пробол пода ми — отбеляза тя. — Паркетът е много хубав, трябва да отбележа. Мъже и оръжия… Типично.
— Мечтал съм си как се връщам — каза Каладин и спря в коридора пред библиотеката. — Представях си как се завръщам като герой от войната и се изправям срещу Рошоне. Исках да те спася, Ларал.
— О? — произнесе тя въпросително и се обърна към него. — И какво те е накарало да решиш, че имам нужда да бъда спасена?
— Не можеш да твърдиш — каза тихо Каладин, като махна с ръка към библиотеката, — че това те прави щастлива.
— Превръщането в светлоок явно не носи на хората по-изострено усещане за благоприличие — отговори Ларал. — Спри да обиждаш съпруга ми, Каладин. С или без Вълшебен меч, още една неуважителна дума, и ще наредя да те изхвърлят от дома ми.
— Ларал…
— Аз съм наистина щастлива тук. Или поне бях, преди ветровете да задухат от грешната посока — отвърна тя и поклати глава. — Метнал си се на баща си. Все мислиш, че си длъжен да спасиш останалите — дори онези от тях, които предпочитат да ги оставиш на мира и да си гледаш собствената работа.
— Рошоне съсипа семейството ми. Изпрати брат ми на сигурна смърт и направи всичко възможно да унищожи баща ми!
— А твоят баща си позволи да говори открито срещу съпруга ми — каза Ларал, — и да го принизи пред останалите жители на града. Как би се почувствал ти, като нов Сиятелен господар, пратен в изгнание далеч от дома, ако установиш, че най-бележитият обитател на града те критикува на всеослушание?
Нейната перспектива бе едностранчива, разбира се. Отначало Лирин се беше опитал да се сприятели с Рошоне, нали? И все пак, Каладин не намери у себе си желание да продължава спора. Какво го интересуваше? Така или иначе планираше да премести родителите си далеч от този град.
— Ще отида да подготвя далекосъобщителя — каза тя. — Възможно е отговорът да се забави. Междувременно ардентите ще съберат картите, които поиска.
— Отлично — отговори Каладин, подмина я и се запъти надолу по коридора. — Ще отида да говоря с родителите си.
Сил полетя над рамото му, докато той слизаше по стълбите.
— Значи това е момичето, за което си щял да се ожениш.
— Не — прошепна Каладин. — Това е момичето, за което никога нямаше да се оженя, независимо какво се беше случило.
— Харесва ми.
— Предположих.
Стигна до подножието на стълбището и погледна нагоре. Рошоне се беше присъединил към Ларал на върха му, понесъл в ръце скъпоценните камъни, които Каладин беше оставил на масата. Колко бяха?
Пет или шест рубинени броама, и може би един-два сапфира. Сметна общата сума наум. Бурята да го вземе… Беше нелепо огромна — по-голямо състояние от съдържанието на бокала със сфери, за когото баща му и Рошоне се бяха карали с години преди време. Сега това бяха просто дребни пари за Каладин.
Открай време смяташе всички светлооки за богати, но един низш Сиятелен господар в незначителен град… е, Рошоне всъщност беше беден — просто с различен вид бедност.
Каладин си проправи път обратно през къщата, като подминаваше хората, които някога беше познавал — хора, които сега шепнеха „Мечоносец“ и се отдръпваха от пътя му с готовност. Така да бъде. Беше приел новата си роля в мига, в който беше уловил Сил от въздуха и беше произнесъл Думите.
Лирин се беше върнал в салона и отново работеше върху ранените. Каладин спря на прага, после въздъхна и коленичи до него. Когато протегна ръка за табличката с инструментите си, Каладин я вдигна и му я поднесе по-близо. Спомен от старата му работа като асистент-хирург на баща си. Новият му чирак помагаше с пациентите в друга стая.
Лирин изгледа Каладин, после се извърна обратно към ранения — младо момче с окървавена превръзка около ръката.