Когато я подмина пак с чашата в ръка, Шалан се измъкна от мястото си и го последва до картата, окачена на стената. Пое си дъх, докато вървеше, и извлече блещукаща нишка Светлина на Бурята от торбичката си. Тя се просмука в нея и засия през кожата ѝ.
Положи ръка на картата. От нея се излъчваше Светлина на Бурята и огряваше картата, разбушувана като гръмотевични облаци. Шалан не разбираше какво точно прави, но така беше в повечето случаи. За изкуството не беше необходимо да разбираш, а да знаеш.
Светлината на Бурята се разля по картата и забушува между нея и Далинар, което накара Навани да скочи от мястото си и да отстъпи назад. Светлината се завъртя в стаята и се превърна в друга, по-голяма карта, която се носеше горе-долу на нивото на маса в центъра ѝ. Планините израснаха от нея като гънки в проснато парче плат. Обширните равнини сияеха в зелено, обрасли с тучна трева. Голите наветрени страни на хълмовете контрастираха с разкошните сенки на живот, които се появиха от подветрените страни. Отче на Бурята… Топографията на пейзажа стана истинска пред очите ѝ.
Дъхът на Шалан спря. Тя ли беше направила това? Как? За илюзиите ѝ обикновено беше необходима предварителна скица, която да имитират.
Картата се простираше от стена до стена в помещението, а краищата ѝ блещукаха. Адолин се изправи и силуетът му разкъса илюзията, в близост до района на Карбрант. Около него се завъртяха ивички Светлина, но когато помръдна, изображението потрепна и плавно се възстанови след него.
— Как… — започна Далинар и се наведе към мястото на картата, където се намираха, до островите Реши. — Детайлите са смайващи. Почти различавам градовете. Какво направи?
— Не знам дали изобщо съм направила нещо — каза Шалан и пристъпи към вътрешността на илюзията сред поточета Светлина на Бурята.
Въпреки подробното изображение, перспективата все пак беше много далечна и планините бяха не по-високи от един неин нокът.
— Не може да съм създала това, Сиятелни господарю. Нямам необходимите знания.
— Е, не съм го направил аз — обади се Ренарин. — Светлината на Бурята явно дойде от вас, Ваше Сиятелство.
— Да, но баща ви ме теглеше през цялото време.
— Теглеше?
— Отеца на Бурята — каза Далинар. — Заради неговото влияние е. Това е, което той вижда всеки път, когато над Рошар бушува буря. Не съм бил аз, нито ти — били сме ние. Някак си.
— Е — отбеляза Шалан, — нали се оплаквахте, че е трудно да се справите сам.
— Колко Светлина на Бурята беше необходима за това? — попита Навани, която обикаляше покрай ръбовете на новата, ярка карта.
Шалан надзърна в торбичката си.
— Ами… всичката.
— Ще ти осигурим още — въздъхна Навани.
— Съжалявам, че…
— Не — прекъсна я Далинар. — Упражняването на силите на Сияйните ми рицари е сред най-ценните ресурси, които мога да закупя в момента. Дори при положение, че Хатам иска такива цени за сферите, че е като пладнешки обир.
Далинар закрачи през образа, който се развълнува около него. Спря близо до средата, до мястото, където се намираше Уритиру. Огледа картата от единия до другия край, бавно и внимателно.
— Десет големи града — прошепна. — Десет княжества. Десет Клетвени порти, които ги свързват от древни времена насам. Така ще го преборим. Така ще започнем. Няма да започнем от спасяването на света — ще започнем от тази простичка стъпка. Ще защитим градовете с Клетвените порти. Пустоносните са навсякъде, но ние можем да бъдем по-подвижни. Можем да поддържаме столиците, като пренасяме припаси и Превръщатели бързо между княжествата. Можем да превърнем десетте града в бастиони на светлината и силата. Но трябва да побързаме. Той идва. Мъжът с деветте сенки…
— Кой е това? — попита Шалан оживено.
— Шампионът на врага — обясни Далинар, присвил очи. — Чест ми разкри във виденията ми, че най-големият ни шанс да оцелеем е да принудим Одий да се съгласи на двубой между шампионите. Виждал съм техния шампион — създание с черна броня и червени очи. Парш, може би. Имаше девет сенки.
Застаналият наблизо Ренарин се обърна към баща си с разширени очи и увиснала челюст. Останалите явно не го забелязаха.
— Азимир, столицата на Азир — каза Далинар, като пристъпи от Уритиру към центъра на Азир на запад, — разполага седна Клетвена порта. Трябва да я отворим и да си спечелим доверието на азишите. Те ще са от голяма важност за целта ни.
Пристъпи още по-нататък на запад.
— Има Клетвена порта, скрита в Шиновар. Още една в столицата на Бабатарнам, и трета в далечния Рал Елорим, Града на сенките.