— Има и в Рира — приближи се до него Навани. — Ясна смяташе, че се намира в Курт. Шеста беше изгубена в Аимиа, разрушения остров.
Далинар изхъмка и се обърна към източния край на картата.
— С тази в Я Кевед стават седем — каза, като стъпи насред родните земи на Шалан. — С тази в Тайлен, осем. И Пустите равнини, които са в наше владение.
— А последната е в Колинар — добави тихо Адолин. — Дома ни.
Шалан се приближи до него и го докосна по ръката. Връзката им с града по далекосъобщителите беше прекъсната. Никой не знаеше какво се случва в Колинар; най-надеждната следа за положението там беше съобщението, което бяха получили от Каладин.
— Ще започнем полека — каза Далинар, — с няколко от най-важните за съхранението на света градове. Азир. Я Кевед. Тайлена. Ще се свържем и с други народи, но ще се съсредоточим основно върху тези три ключови места. Азир — заради организацията и политическата му тежест. Тайлена — заради морския им флот и усъвършенстваната система за пренос на товари. Я Кевед — заради многобройното население. Ваше Сиятелство Давар, всяка информация за родната ви страна и състоянието ѝ след гражданската война, която можете да ни предоставите, ще ни бъде от полза.
— А Колинар? — попита Адолин.
Отговорът на Далинар бе прекъснат от почукване на вратата. Той даде позволение да влязат на висок глас, и съгледвачката от преди малко надзърна вътре.
— Сиятелен господарю — каза тя, видимо обезпокоена. — Възникна нещо, което трябва да видите.
— Какво има, Лин?
— Ваше Сиятелство, сър. Има… Случило се е още едно убийство.
9
Нарезите на винта
„Всички мои преживявания дотук са водели до този момент. До това решение.“
Едно от предимствата на това, че се беше превърнала в „Сияен рицар“, беше обстоятелството, че поне сега от Шалан се очакваше да бъде част от важните събития. Никой не подлагаше на съмнение присъствието ѝ, докато тичаха по коридорите, осветени от маслените фенери, носени от стражниците. Никой не смяташе, че не е на мястото си; дори не им минаваше през ума да се запитат дали е подходящо да водят млада дама към местопрестъплението на едно брутално убийство. Какво приятно разнообразие.
Доколкото успя да чуе обясненията, които съгледвачката даде на Далинар, трупът принадлежеше на светлоок офицер на име Ведекар Перел. Бил част от армията на Себариал, но Шалан не го познаваше. Тялото му било открито от един от съгледвачите в една от по-отдалечените части на втория етаж на кулата.
Когато приближиха, Далинар и стражниците му пробягаха остатъка от разстоянието и избързаха пред Шалан. Бурите да вземат дългите им алетски крака. Тя се опита да използва малко от Светлината на Бурята, за да си помогне, но я беше изразходвала цялата за оная проклета карта, която се беше разпаднала на облаче Светлина, когато напуснаха помещението.
Сега се чувстваше изтощена и раздразнена. Избързалият напред Адолин спря и погледна през рамо. Размърда се на място, сякаш от нетърпение, след което се върна при нея, вместо да продължи нататък.
— Благодаря — каза Шалан, когато той закрачи редом с нея.
— Не е като да може да стане по-умрял, нали? — каза той и се засмя неловко. Нещо в случилото се явно го беше извадило от равновесие. Протегна ранената си длан, все още стегната в шина, към нейната, и трепна от болка, затова тя го хвана над китката, и той вдигна високо масления фенер, докато бързаха нататък. Скалните пластове тук бяха спираловидни — извиваха се по пода, тавана и стените като нарези на винт. Шарката беше толкова интересна, че Шалан ѝ взе Спомен, за да може да я скицира по-късно.
Двамата най-после настигнаха останалите и подминаха групата стражници, които охраняваха периметъра. Макар че мостовите от Мост Четири бяха открили трупа, бяха изпратили да повикат подкрепления от Колин, за да обезопасят района.
Бяха заобиколили едно помещение от среден размер, в момента осветено от множество маслени лампи. Шалан спря на прага на вратата, точно пред ръба на една широка, квадратна дупка, около метър и двайсет сантиметра дълбока, издълбана в каменния под на стаята. Скалните пластове продължаваха извивките си и тук — пъстроцветни ивици в оранжево, червено и кафяво, — и обхващаха стените на помещението на широки ленти, след което отново се стесняваха и продължаваха надолу по коридора от другата страна.
Мъртвецът лежеше на дъното на дупката. Шалан се стегна, но въпреки вътрешната подготовка, гледката я накара да ѝ прилошее. Лежеше по гръб и беше пронизан право в окото. Лицето му представляваше кървава каша, дрехите му бяха раздърпани — по всяка вероятност заради продължителна борба.