Далинар и Навани стояха на ръба на ямата. Лицето на Далинар беше сковано, сякаш изваяно от камък. Навани пък бе вдигнала скритата си ръка към устните си.
— Така го намерихме, Сиятелен господарю — каза Пеет, един от мостовите. — Веднага изпратихме да ви повикат. Бурята да ме тръшне, ако не изглежда по абсолютно същия начин, както заварихме Върховния принц Садеас.
— Дори лежи в същата поза — отбеляза Навани, запретна полите си и слезе по стълбите от едната страна на ямата до дъното ѝ.
Дупката заемаше почти цялото помещение. Всъщност…
Шалан вдигна поглед към тавана на помещението, където се виждаха няколко статуи, издълбани направо от стените — глави на коне с отворени усти. „Чучури“, помисли си. „Това е било баня.“
Навани коленичи до тялото, встрани от кръвта, която се стичаше към сифона в далечния ъгъл на коритото.
— Забележително… Разположението на тялото, прободната рана в окото… Съвсем същото е, като случилото се със Садеас. Убиецът трябва да е същият човек.
Никой не се опитваше да предпази Навани от гледката — сякаш беше напълно в реда на нещата майката на краля да оглежда труп отблизо. Кой знае? Може би от дамите в Алеткар се очакваха такива неща. И все пак, на Шалан ѝ се струваше странно как алетите и за секунда не се колебаеха да допускат жените си на бойното поле в ролята на писари, разносвачи или съгледвачи.
Обърна се към Адолин, за да провери как реагира на ситуацията, и го завари втренчен в трупа с отворена уста и разширени очи.
— Адолин? — повика го тя. — Познаваше ли го?
Той сякаш не я чу.
— Това е невъзможно — промърмори. — Невъзможно.
— Адолин?
— Той… Не, не го познавам, Шалан. Но смятах… тоест предполагах, че смъртта на Садеас е изолирано престъпление. Нали знаеш какъв беше той. Реших, че сам си е навлякъл някоя беля. Имаше доста хора, които биха пожелали смъртта му, не е ли така?
— Изглежда тук става дума за нещо повече — отбеляза Шалан и скръсти ръце.
Далинар слезе по стълбите при Навани, следван по петите от Пеет, Лопен и — най-забележителното от всичко — Рлаин от Мост Четири. Последният привлече вниманието на войниците, неколцина от които промениха леко положението си така, че да могат да защитят Далинар, ако се наложи. Смятаха Рлаин за опасен, независимо от униформата, която в момента носеше.
— Колот? — обърна се Далинар към светлоокия капитан, който командваше войниците тук. — Ти си стрелец, нали? От Пети батальон?
— Да, сър!
— Наредено ти е да обикаляш кулата с мъжете от Мост Четири? — попита Далинар.
— Бягащите по вятъра се нуждаят от още чифтове крака, сър, и от достъп до повече съгледвачи и писари за изготвянето на картите. Стрелците ми са подвижни. Реших, че това ще е по-полезно, отколкото да разиграваме парадни учения на студа, затова ги предложих за доброволци.
Далинар изсумтя.
— Пети батальон… Кой отговаря за реда при вас?
— Осма рота — отвърна Колот. — Капитан Талан. Мой добър приятел. Той… не оцеля, сър.
— Съжалявам, капитане — каза Далинар. — Бихте ли се оттеглил заедно с хората си, за да се посъветвам със сина си? Поддържайте периметъра до следваща заповед, но уведомете и крал Елокар за това. Пратете вестоносец и до Себариал. Ще отида да му съобщя за това лично, но е добре да бъде предупреден.
— Да, сър — откликна високият стрелец и даде съответните заповеди.
Войниците излязоха, включително тези от моста. Докато ги чакаха да напуснат, Шалан усети слаб гъдел по тила. Потрепери и не можа да се сдържи да не хвърли поглед през рамо. Мразеше начина, по който тази непонятна сграда я караше да се чувства.
Ренарин беше застанал точно зад нея. Тя подскочи и нададе писък, после се изчерви до алено; беше забравила, че той изобщо е с тях. Няколко духчета на срама се появиха във въздуха около нея, като бели и червени венчелистчета. Рядко ѝ се случваше да ги привлече, което беше наистина чудно. По-скоро би предположила, че имат повод да я следват непрекъснато.
— Извинявай — промърмори Ренарин. — Не исках да те стряскам.
Адолин слезе в коритото на банята, все още видимо разтърсен. Толкова ли го беше разстроила мисълта, че сред тях се крие убиец? Хората правеха опити да го убият на практика всеки ден. Шалан вдигна полата на хавата си и го последва долу, като внимаваше да стъпва встрани от кръвта.
— Това е обезпокоително — каза Далинар. — Изправени сме пред сериозна заплаха, която би могла да изтрие вида ни от Рошар като листа, насметени от буря. Нямам време да се тревожа и за убиец, който се спотайва в тунелите.