Каладин влезе вътре, като подритна една счупена панта. Вътрешността на постройката миришеше на прах и талев, но беше прекалено влажна. Жителите на града бяха готови да понесат и десет теча в тавана на собствената си спалня, но полагаха огромни усилия да държат зърното сухо.
Почувства се странно, че не усеща дъждовните капки по главата си, макар че още ги чуваше как барабанят отвън.
— Мога ли да продължа, Сияетелен господарю? — попита го една ардентка.
Беше млада, красива и нервна. Явно не знаеше как да го тълкува в контекста на религията си. Сияйните рицари бяха създадени от Вестителите, но бяха и предатели. Значи… той или беше митологично създание от божествен произход, или изрод, съвсем малко по-добър от Пустоносен.
— Да, благодаря — отговори ѝ.
— От петимата очевидци, четирима са преценили, ъ-ъ, че броят на нападателите е бил… около петдесетина? Така или иначе, със сигурност може да се каже, че са били много, като се има предвид колко чувала зърно са смогнали да отнесат за толкова кратко време. Не са, ъ-ъ, приличали точно на парши. Били са по-високи, и са носели брони. Скицата, която нарисувах… ъ-ъ…
Тя се опита пак да му покаже рисунката. Не беше много по-умела от произведението на някое дете: неясни драскулки в бегло човекоподобни форми.
— Та, тъй или иначе — продължи младата жена, без да подозира, че Сил се е приземила на рамото ѝ и разглежда лицето ѝ внимателно, — атакуваха ни точно след първия залез на луната. До средата на Втората луна вече са били изнесли зърното, и ние не разбрахме нищо, преди да се смени караула. Сот би тревога и прогони създанията. Оставили бяха само четири чувала, които преместихме.
Каладин взе грубо издяланата дървена тояга, която лежеше на масата до жената. Тя му хвърли поглед, след което мигом заби пак очи в рисунката си и се изчерви. Осветеното от маслени лампи помещение беше потискащо голо. Зърното, което се е съхранявало тук, е трябвало да стигне на жителите на града до следващата жътва.
За един човек от фермерска общност нямаше нищо по-плашещо от празен силоз по сеитба.
— А хората, които са били нападнати? — попита Каладин, докато оглеждаше тоягата, изпусната от Пустоносните по време на бягството им.
— И двамата се възстановиха, Сиятелен господарю — отговори ардентката. — Макар че Кхем твърди, че едното му ухо не спира да звъни.
Петдесетима парши в бойна форма — както предполагаше от описанието им, — спокойно можеха да надвият шепата самоназначени стражници на градчето. Могли бяха да избият всички и да вземат, каквото си поискат; вместо това, обаче, бяха извършили целенасочено нападение само и единствено над склада за зърно.
— Червените светлини — каза Каладин. — Опишете ми ги пак.
Ардентката се сепна смутено; беше се загледала в него.
— Ъ-ъ, и петимата очевидци споменаха светлините, Сиятелен господарю. Имало няколко малки, светещи червени светлинки, които се откроявали в тъмнината.
— Очите им.
— Може би? — отвърна ардентката. — Ако са били очи, значи са били много малко. Разпитах свидетелите и никой от тях не уточни конкретно да са виждали светещи очи — а Кхем успял да погледне един от паршите право в лицето, когато онзи го ударил.
Каладин пусна тоягата и изтупа длани. Взе листа хартия с рисунката от ръцете на младата жена, вгледа се в него демонстративно и ѝ кимна.
— Добре сте се справила. Благодаря за доклада.
Тя въздъхна и се ухили глуповато.
— О! — възкликна Сил, все още седнала на рамото ѝ. — Тя те намира за хубав!
Каладин стисна устни, кимна на жената, обърна ѝ гръб и се запъти обратно към центъра на града през дъжда.
Сил се стрелна към рамото му.
— Уха. Сигурно е отчаяна, щом живее на такова място. Погледни се само. Не си си ресал косата, откакто прелетя континента, униформата ти е омацана с крем и тази брада!
— Благодаря много за милите думи.
— Когато наоколо има само фермери, човек се вижда принуден да си занижи стандартите, предполагам.
— Тя е ардент — каза Каладин. — Длъжна е да се омъжи за друг ардент.
— Не смятам, че тя си мислеше точно за брак, Каладин… — възрази Сил и погледна назад през рамо. — Знам, че напоследък си зает да се бориш с хора в бели дрехи и прочее, но аз направих известни проучвания. Хората заключват вратите си, но под тях има пролуки, достатъчно големи, че да може да се провре човек. Предположих, че ще е добре да проверя как стоят нещата, тъй като ти самият явно не си склонен да се поинтересуваш. Така че, ако имаш въпроси…