Далинар се размърда пак, почувствал полъха на студената мъгла в лицето си. Искаше му се да танцува заедно с духчетата на очакването, които се носеха във въздуха около него. Войската зад тях чакаше, подредена в стегнати редици. Стъпките, тракането на оръжията им, покашлянията и приглушените им разговори се издигаха над замъгленото поле.
Далинар се чувстваше почти сякаш не се нуждае от армия. На гърба си носеше огромен чук — толкова огромен; че дори най-силният мъж нямаше да бъде в състояние да го вдигне без чужда помощ. А той едва забелязваше теглото му. Проклятие, каква сила беше това. Усещането беше поразително подобно на Вълнението.
— Обмисли ли предложението ми, Далинар? — попита Садеас.
— Не.
Садеас въздъхна.
— Ако Гавилар ми даде такава заповед — добави Далинар, — ще се оженя.
— Не ме намесвай в това — каза Гавилар.
— Е — заяви Далинар, — докато не наредиш нещо друго, ще си остана сам.
Единствената жена, която някога бе искал, сега принадлежеше на Гавилар. Бяха се оженили — Бурята да го вземе, вече имаха и дете. Момиченце.
Брат му не биваше никога да узнава за истинските му чувства.
— Но замисли се какви ползи ще има от това, Далинар — каза Садеас. — Сватбата ти би могла да ни спечели съюзи, Вълшебни мечове или брони. Може би дори ще ни спечелиш княжество — такова, каквото да не ни се наложи да докараме почти до пълна разруха, преди да се съгласи да се обедини с нас!
След две години битки, само четири от десетте княжества бяха приели да се подчинят на Гавилар — а две от тях, на Колин и на Садеас, бяха лесни. Крайният резултат беше един наистина обединен Алеткар — обединен срещу рода Колин.
Гавилар беше убеден, че ще може да ги настрои едни срещу други и че вродената им себичност ще ги накара да си забият взаимно нож в гърба. Садеас, от своя страна, настояваше Гавилар да проявява повече жестокост. Твърдеше, че с колкото по-кръвожадна репутация се ползва, толкова повече градове ще се съюзят с тях доброволно, вместо да рискуват да бъдат ограбени.
— Е? — попита Садеас. — Ще обмислиш ли поне варианта за брачен съюз с политическа цел?
— Проклятие, още ли за това приказваш? — попита Далинар. — Остави ме да се бия, а ти и брат ми се занимавайте с политическата част.
— Не можеш да бягаш от това вечно, Далинар. Нали го съзнаваш? Ще ни се наложи да помислим как да изхранваме тъмнооките, как да поддържаме инфраструктурата на града, как да изградим връзки с останалите княжества. Да мислим за политика.
— Ти и Гавилар — заяви Далинар.
— Всички ние — поправи го Садеас. — И тримата.
— Нали уж искаше да ме успокоиш? — сопна му се Далинар.
Издигащото се слънце най-после започна да разпръсва мъглата и това му даде възможност да види целта им: стена, висока около три и половина метра. Отвъд нея — нищо. Плоска, камениста равнина, или поне така изглеждаше. Градът в пропастта не се различаваше лесно от тази посока. Наричаше се Раталас, но беше познат и като Дълбините: цял един град, построен в огромна цепнатина в земята.
— Сиятелният господар Таналан притежава Вълшебно оръжие, нали? — попита Далинар.
Садеас въздъхна и спусна забралото си.
— Обсъждали сме го вече четири пъти, Далинар.
— Бях пиян. Таналан — има ли Вълшебно оръжие?
— Вълшебен меч, братко — отвърна Гавилар.
— Мой е — прошепна Далинар.
Гавилар се разсмя.
— Само ако го намериш пръв! Обмислям вместо това да дам Меча на Садеас. Той поне внимава по време на събранията ни.
— Добре — каза Садеас. — Да действаме внимателно. Помнете плана. Гавилар, ти…
Гавилар се ухили на Далинар, спусна забралото си с отсечено движение и се спусна напред, без да даде на Садеас възможност да довърши. Далинар нададе вик и се втурна след него. Тежките ботуши на Бронята му стържеха в камъните.
Садеас изруга на висок глас зад тях и ги последва. Войската продължи да изчаква точния момент.
Започнаха да валят камъни; катапултите зад стената изстрелваха по един едър камък или по няколко по-дребни. Парчета скала се стоварваха навсякъде около Далинар и караха земята да трепери, а филизите на скалните пъпки да се навиват навътре. Точно пред него падна едра канара, която отскочи и разхвърля наоколо дъжд от дребни камъчета. Далинар я избегна ловко, като се възползва от силата на Бронята за отскок. Вдигна ръка пред отвора за очите на шлема си, когато градушка от стрели затъмни небето.