„Трима Броненосци“, помисли си Далинар. „Таналан трябва да има някакъв план как да ни обезвреди…“
От наблюдателния пост се откриваше най-удобната гледка към града. А вражеската армия беше разположила катапултите точно до нея — устройства, които със сигурност щяха да бъдат нападнати и разрушени първи. Далинар хвърли поглед на едната и другата страна и забеляза, че по каменната платформа на наблюдателния пост има множество пукнатини.
— Не! — извика той на Гавилар. — Отстъпете назад! Това е…
Враговете им явно ги наблюдаваха, защото в мига, в който извика, земята под краката му поддаде. Далинар успя да мерне ужасеното изражение на Гавилар, когото Садеас бе сграбчил и задържаше назад, докато гледаше как Далинар, Такка и група от останалите елити пропадат в Дълбините.
Бурята да го вземе. Цялата каменна площадка, надвиснала над Дълбините, на която стояха досега, се беше отчупила! Широката скала се срути върху най-високите постройки долу, а Далинар полетя във въздуха над града. Светът се завъртя около него.
Миг по-късно се стовари върху един покрив с ужасяващо изхрущяване. Нещо твърдо го удари по ръката — невероятно силен сблъсък, — и той чу как Бронята на това място се чупи.
Покривът не удържа падането му. Далинар мина направо през дървото и продължи надолу, а шлемът му простърга в скалата, когато за миг опря в ръба на Дълбините.
Стовари се върху друга повърхност с висок трясък и, за щастие, най-после спря. Простена и усети остра болка в лявата си ръка. Поклати глава и установи, че гледа нагоре през около петнайсетметрова дупка през почти вертикалния дървен град. Падналата скала беше оставила след себе си следа от разрушени домове и стълби по стръмния наклон. Далинар беше паднал леко на север и в крайна сметка се беше приземил на дървения покрив на една от постройките.
Не видя никой от останалите — Такка или другите елити — наоколо. Но без Вълшебната си броня… Той изръмжа, а около него се появиха духчета на гнева като кипящи локвички кръв. Размърда се, но болката го накара да трепне. Бронята по цялото продължение на лявата му ръка беше разбита, а изглежда беше счупил и няколко от пръстите си.
От десетките пукнатини във Вълшебната му броня се издигаше светещ бял дим, но единствените ѝ части, които бяха напълно неспасяеми, бяха на лявата му длан и ръката нагоре.
Колебливо се отлепи от покрива, но движението накара дървото да поддаде и той пропадна в къщата долу. Изръмжа, когато се стовари на пода, а членовете на семейството вътре се разпищяха и се притиснаха към стената. Таналан явно не беше съобщил на жителите за плана си да разруши част от собствения си град в отчаян опит да се справи с въоръжените с Вълшебни оръжия врагове.
Далинар успя да се изправи на крака, без да обръща внимание на уплашените хора, блъсна вратата — като я счупи със силния си удар, — и излезе на дървената пътека, която минаваше пред домовете от това ниво на града.
Върху него моментално се изсипа градушка от стрели. Обърна дясното си рамо към тях, изръмжа и прикри отвора за очи на шлема си, доколкото успя, докато се вглеждаше в източника на стрелите. В една градина на платформа от отсрещната страна на Дълбините имаше петдесетима стрелци. Просто чудесно, Бурята да ги отнесе.
Разпозна мъжа, който ги предвождаше — висок, с властна осанка и снежнобели пера на шлема. Кой си слагаше кокоши пера на шлема?! Изглеждаше нелепо. Е, Таналан не беше чак толкова зле. Далинар го беше победил на пешки веднъж, и той си беше изплатил залога със сто светещи рубина, всеки от които поднесен в отделна, запечатана бутилка вино. Далинар намираше тази история за забавна.
Наслаждавайки се на Вълнението, което отново се надигна в него и прогони болката, Далинар се втурна по дървената пътека, без да обръща внимание на стрелите. Останалият горе Садеас беше повел една група войници надолу по стълбите встрани от разрушението, оставено от падналата скала, но вървяха доста бавно. Далинар възнамеряваше вече да е собственик на Вълшебен меч, преди да успеят да пристигнат.
Скочи на един от мостовете, които прекосяваха Дълбините. За съжаление, беше съвсем наясно какво би направил самият той, ако подготвяше града за нападение. И наистина, двама войника побързаха да се спуснат към моста от другата страна на пропастта и да се заловят да секат с брадви подпорите му. Мостът се поддържаше и от Превърнати метални въжета отгоре, но ако успееха да съборят гредите, той със сигурност щеше да поддаде под теглото си.