Кракът му изпищя от болка. Той се строполи на покрива, очите му се насълзиха. Докато лежеше там в агония, усети нещо — бегла паника по вятъра. Насили се да се изтъркаля до края на покрива и един Слят се спусна край него, копието му го пропусна на милиметри.
„Трябва ми… оръжие…“
Той започна да отброява отново и тръгна да се изправя, нестабилно, на крака. Но гръмоломът надвисна на склона над главата му, след което заби крака си в центъра на каменния покрив, на който се намираше Адолин.
Мъжът падна сред купчина потрошени камъни и прах, после силно се удари върху пода вътре, парченца скала трополяха край него.
Всичко причерня. Той се опита да поеме въздух, но мускулите му не бяха способни на това усилие. Можеше само да лежи там, смазан, и да стене тихо. Част от него долавяше звуците на гръмолома, който изваждаше крака си от разбитата къща. Той зачака чудовището да го смачка, но докато зрението му бавно се връщаше, видя как създанието пристъпва от ръба на скалата към улицата отвън.
Поне… поне не вървеше към Клетвената порта.
Адолин се помръдна. Парченца от разбития покрив се изсипаха от него. Лицето и ръцете му кървяха от стотици драскотини. Той успя да си поеме въздух, задъхан от болка, и се опита да се раздвижи, но кракът му… Преизподнята да го отнесе, това болеше.
Мая докосна ума му.
— Опитвам се да се изправя — каза той през стиснати зъби. — Дай ми секунда. Буреносен меч. — Закашля се още веднъж, след което най-сетне се изтърколи от чакъла. Пропълзя на улицата, като почти очакваше Белязания и Дрей да са там, за да го изправят на крака. Бурите да го отнесат, тези двама мостови му липсваха.
Улицата край него беше пуста, макар на около седем метра по-нататък хората да се бяха струпали в опит да преминат през прохода и да се спасят. Викаха и крещяха от страх и ужас. Ако Адолин побегнеше натам, гръмоломът щеше да го последва. Чудовището се бе оказало твърдо решено да го смачка.
Той се подсмихна презрително на надвисналия гръмолом и — като се подпираше на стената на малката къща, в която беше паднал — се изправи на крака. Мая се озова в ръката му. Макар той да беше покрит с прах, тя все още сияеше ярко.
Адолин се закрепи прав, после хвана меча с две ръце — мокри от кръв — и застана в Каменна позиция. Непоклатимата позиция.
— Ела да ме хванеш, копеле — прошепна.
— Адолин? — обади се един познат глас зад него. — Бурите да го отнесат, Адолин! Какво правиш!
Адолин се стресна, след което погледна през рамо. Една сияеща фигура си проби път през тълпата на улицата. Ренарин носеше Вълшебен меч, а синята му униформа на Мост Четири беше неопетнена.
„Много бързо пристигна, няма що.“
Докато Ренарин се приближаваше, гръмоломът всъщност отстъпи назад, сякаш се страхуваше. Е, това можеше да помогне. Адолин стисна зъби, докато се опитваше да се справи с болката. Заклатушка се нестабилно, след което намери равновесие.
— Добре, нека да…
— Адолин, не бъди безразсъден! — Ренарин го сграбчи за ръката. Лековит изблик премина през тялото на Адолин като студена вода във вените му и накара болките му да се отдръпнат.
— Но…
— Махай се — отсече Ренарин. — Нямаш Броня. Ще умреш, ако се биеш с това нещо!
— Но…
— Аз ще се справя, Адолин. Просто бягай! Моля те.
Адолин се запрепъва назад. Никога не бе чувал подобни силни думи от Ренарин — това беше почти по-изумително и от чудовището. Ренарин, изненадващо, нападна създанието.
Един трясък оповести слизането на Хрдалм, шлемът на бронята му бе разбит, но иначе той беше в добра форма. Бе изгубил чука си, но носеше едно от копията на Слетите, а Бронята му беше покрита с кръв.
Ренарин! Той нямаше Броня. Как…
Дланта на гръмолома се стовари върху Ренарин и го премаза. Адолин изкрещя, но Мечът на брат му преряза дланта, след което я отдели от китката.
Чудовището изрева от яд, докато Ренарин се изкачваше по отломките на дланта. Изглежда се лекуваше по-бързо от Каладин и Шалан, сякаш да го смачкат изобщо не му причиняваше дискомфорт.
— Отлично! — извика Хрдалм, който се смееше в шлема си. — Ти, почивай. Става ли?
Адолин кимна и потисна едно стенание. Лечението на Ренарин бе спряло болката във вътрешностите му и вече не го болеше да отпуска тегло върху крака си, но ръцете все още го боляха и някои от драскотините му не бяха заздравели.