Шепотите.
— Схващам — кимна тя. — Върни се назад и помогни на червенокосата.
Той пусна Крадла на земята и се върна назад. Тази бушуваща червена мъгла, тези лица, които се разбиваха, образуваха се отново и крещяха. Далинар все още беше там, някъде?
Малкото момиченце с дългата коса спря на границата на мъглата, след което пристъпи в нея.
Амарам крещеше от болка.
Каладин се биеше със Слетия със странната прораснала черупка и не можеше да погледне. Използваше крясъците, за да прецени, че се намира достатъчно далеч от Амарам, за да не може да го атакува непосредствено.
Но бурите да го отнесат, беше разсейващо.
Каладин замахна със Силострие и преряза ръцете на Слетия. Това напълно отдели шиповете и го лиши от длани. Създанието отстъпи назад, ръмжейки в тих, но ядосан ритъм.
Виковете на Амарам се приближаваха. Сил се превърна в щит — предусещайки нуждите на Каладин, — когато той я вдигна отстрани и блокира няколко връхлитащи удара от крещящия Върховен господар.
„Отче на Бурята.“ Шлемът на Амарам беше пропукан от злокобните, остри аметисти, които израстваха от двете страни на лицето му. Очите все още светеха дълбоко в шлема, а каменната земя някак гореше под покритите му с кристали крака, така че той оставяше огнени отпечатъци след себе си.
Върховният принц блъскаше по Силщита с два Вълшебни меча. Тя, от своя страна, се покри с решетка отвън — с части, които стърчаха напред като върховете на тризъбец.
— Какво правиш? — попита Каладин.
— Импровизирам.
Амарам нападна отново и мечът на Хеларан се оплете в зъбците. Каладин завъртя щита и изкопчи меча от хватката на Амарам. Той изчезна в облак дим.
Сега, възползвай се от преимуществото.
— Каладин!
Едрият Слят го нападна. Прерязаните ръце на създанието бяха израснали наново, и — дори докато замахваше — в тях се появи огромна тояга от черупка. Каладин едва нагласи Сил на място, за да блокира.
Това не му свърши особена работа.
Силата от връхлитащата странично тояга захвърли Каладин в остатъците от стената. Той изръмжа, след което се Оттласна нагоре в небето, Светлината на Бурята го изтъкаваше наново. Преизподня. Районът около мястото, на което се биеха, бе станал мрачен и сенчест, скъпоценните камъни бяха изцедени. Наистина ли бе използвал толкова много?
— О-па — обади се Сил и полетя край него като панделка от светлина. — Далинар!
Червената мъгла се надигна, зловеща в мрака. Червено върху черно. В нея Далинар бе сянка, с два летящи Слети, които го връхлитаха.
Каладин изръмжа отново. Амарам бе тръгнал да търси лъка си, който бе паднал от седлото на коня някъде. Преизподня. Той не можеше да победи всички им.
Изстреля се надолу към земята. Едрият Слят идваше към него и вместо да побегне, Каладин остави създанието да забие подобно на нож копие през корема му.
Той изсумтя, усети вкус на кръв, но не трепна. Хвана ръката на създанието и го Оттласна нагоре и към мъглата. Слетият прелетя край другарите си във въздуха, крещейки нещо, което звучеше като зов за помощ. Другите се стрелнаха след него.
Каладин се запрепъва след Амарам, но започна да пристъпва по-стабилно, докато се лекуваше. Доби още малко Светлина на Бурята от няколко скъпоценни камъка, които бе пропуснал по-рано, след което се извиси в небето. Сил се превърна в копие и Каладин се спусна надолу, което накара Амарам да се извърне от лъка — все още на малко разстояние от него — и да погледне Каладин. Кристали бяха пробили бронята му по цялата дължина на ръцете и по гърба му.
Каладин се впусна в атака. Обаче не беше свикнал да лети с копие и Амарам изби Силкопието настрани с Вълшебен меч. Каладин се издигна от другата страна, обмисляше следващия си ход.
Амарам се издигна във въздуха.
Той се понесе в невероятен скок, много по-нависоко и по-надалече, отколкото би позволила всяка Вълшебна броня. И увисна там за момент, а после се спусна към Каладин, който отстъпи назад.
— Сил — изсъска той, когато Амарам се приземи. — Сил, това беше Оттласване. Какво е той?
— Не зная. Но нямаме много време, преди онези Слети да се завърнат.
Каладин се спусна надолу и се приземи, като скъси Сил до алебарда. Амарам се завъртя към него, очите в шлема оставяха червено сияние след себе си.
— Можеш ли да я почувстваш? — попита той Каладин. — Красотата на битката?
Каладин приклекна и заби Сил към пропуканата ризница на Амарам.
— Можеше да бъде толкова величествено — продължи той, като отклони атаката. — Ти, аз, Далинар. Заедно на една и съща страна.