— Грешната страна.
— Грешно ли е да искаш да помогнеш на онези, които са истинските собственици на тази земя? Не е ли честно?
— Вече не говоря с Амарам, нали? Кой, или какво, си ти?
— О, аз съм — отвърна Амарам. Той освободи едно от Остриетата си и хвана шлема си. След подръпването с ръка, той най-сетне се пропука, избухна и разкри лицето на Меридас Амарам — обградено от кристали аметист, които светеха с мека и някак мрачна светлина.
Той се ухили.
— Зло ми обеща нещо велико и това обещание бе спазено. С чест.
— Все още ли се преструваш, че говориш за чест?
— Всичко, което правя, е за чест. — Амарам замахна с един Меч, карайки Каладин да отстъпи. — Честта ме накара да търся завръщането на Вестителите, на сила и на нашия бог.
— За да можеш да се присъединиш към другата страна ли?
Светкавица проблесна зад Амарам, разпръсквайки червена светлина и дълги сенки, докато той призоваваше отново втория си Меч.
— Зло ми показа в какво са се превърнали Вестителите. Прекарахме години в опити да ги накараме да се завърнат. Но те са били тук през цялото време. Те са ни изоставили, копиеносецо.
Амарам внимателно обикаляше около Каладин с двата си Вълшебни меча.
„Чака Слетите да дойдат на помощ“, помисли си Каладин. „Затова сега е толкова предпазлив.“
— И аз страдах някога — заяви Амарам. — Знаеше ли това? След като бях принуден да убия отряда ти, аз… страдах. Докато не осъзнах. Вината не беше моя. — Цветът на светещите му очи се насити до кървавочервено. — Нищо от това не беше по моя вина.
Каладин нападна — за съжаление, той нямаше почти никаква представа пред какво е изправен. Земята се разкъса и се превърна в течност, като едва не го улови отново. Огън пълзеше след ръцете на Амарам, когато той замахна с двата Меча. Някак, за кратко, той запали дори самия въздух.
Каладин блокира единия Меч, след това другия, но не можеше да атакува. Амарам беше бърз и брутален, а Каладин не смееше да докосне земята, за да не замръзнат краката му в разтопения камък. След още няколко удара Каладин бе принуден да отстъпи.
— Превъзхождам те, копиеносецо — рече Амарам. — Поддай се и убеди града да се предаде. Така ще е най-добре. Няма нужда повече хора да умират днес. Позволи ми да бъда милостив.
— Както беше милостив с приятелите ми ли? Както беше милостив с мен, когато ми сложи тези клейма?
— Оставих те жив. Пощадих те.
— Опит да успокоиш съвестта си. — Каладин се сблъска с Върховния принц. — Неуспешен опит.
— Аз те създадох, Каладин! — Червените очи на Амарам осветиха кристалите, които опасваха лицето му. — Аз ти дадох тази гранитена воля, тази увереност на воин. Това, човекът, в който си се превърнал, беше моят подарък!
— Подарък за сметка на всички, които обичах?
— Какво те е грижа? Това те направи силен! Мъжете ти умряха в името на битката, така че най-силните да носят оръжието. Всеки би сторил онова, което сторих аз, дори самият Далинар.
— Не ми ли каза, че си се отказал от тази мъка?
— Да! Превъзмогнах вината!
— Тогава защо още страдаш?
Амарам потрепна.
— Убиец — изсъска Каладин. — Смени страната, за да намериш мир, Амарам. Но никога няма да го получиш. Той никога няма да ти го даде.
Амарам изрева и замахна с Мечовете си. Каладин се Оттласна нагоре, след това — докато Амарам минаваше под него — се извъртя и се спусна обратно надолу, замахнал с мощна хватка с две ръце. В отговор на непроизнесена команда, Сил се превърна в чук, който се заби в гърба на бронята на Амарам.
Ризницата — която се състоеше от едно парче — избухна с неочаквана сила и отблъсна Каладин назад през камъните. Над главата му прозвуча гръмотевица. Те бяха изцяло в сянката на Вечната буря, което правеше всичко да изглежда още по-призрачно, когато Каладин видя какво се бе случило с Амарам.
Целият гръден кош на Върховния принц се бе сринал навътре. Нямаше следа от ребра или вътрешни органи. Вместо това, огромен лилав кристал пулсираше в гръдния му кош, обрасъл с тъмни вени. Ако е носел униформа или подплата под ризницата, тя бе погълната.
Той се обърна към Каладин, сърцето и дробовете му бяха заменени от скъпоценен камък, който сияеше с тъмната светлина на Зло.
— Всичко, което съм направил — каза Амарам и примигна с червените си очи, — съм направил за Алеткар. Аз съм патриот!
— Ако това е истина — прошепна Каладин, — защо все още страдаш?
Амарам изкрещя и го нападна отново.
Каладин вдигна Сил, която се превърна във Вълшебен меч.
— Днес това, което правя аз, е заради мъжете, които ти уби. Аз се превърнах в мъжа, който съм днес, заради тях.