Една фигура не се разтопи като останалите. Жена с катраненочерна коса, която бе избягала от обичайните си плитки. Вееше се свободно, когато жената пристъпи между враговете и Шалан, Сияйната и Воал. Земята стана лъскава, повърхността на камъка бе Превърната в масло. Воал, Шалан и Сияйната успяха да надзърнат в Царството на познанието. Променяше се толкова лесно. Как Ясна успяваше да направи това?
Ясна Превърна една искра от въздуха, запали маслото и създаде поле от пламъци. Слетите вдигнаха ръце пред лицата си и отстъпиха назад.
— Това трябва да ни спечели малко време — обърна се тя към Сияйната, Воал и Шалан. Хвана Шалан за ръката — но тя се поколеба, след което изчезна. Ясна замръзна, после се обърна към Воал.
— Тук — обади се Сияйната и се изправи на крака. Тя бе онази, която Ясна можеше да усети. Примигна сълзите си. — Ти… истинска ли си?
— Да, Шалан. Добре се справи тук. — Тя докосна рамото на Сияйната, след това погледна към Слетите, които се лутаха из пламъците въпреки жегата. — В името на преизподнята. Може би вместо това трябваше да отворя яма под тях.
Шалан трепна, когато последните хора от армията ѝ — като остатъчната светлина от залязващо слънце — изчезнаха. Ясна предложи скъпоценен камък, който Сияйната изпи нетърпеливо.
Войските на Амарам отново бяха започнали да се групират.
— Хайде — рече Ясна и дръпна Воал обратно до стената, където от самия камък започваха стъпала.
— Превръщане? — попита Шалан.
— Да. — Ясна пристъпи на първото стъпало, но Шалан не я последва.
— Не трябваше да го игнорираме — обади се Сияйната. — Трябваше да го упражняваме. — Тя си позволи — за момент — да погледа Морето на сенките. Под нея бушуваха и се търкаляха мъниста.
— Не отивай твърде далеч — предупреди я Ясна. — Не можеш да пренесеш физическата си същност в Царството, както някога предполагах, че е възможно, но тук има неща, които могат да се хранят с ума ти.
— Ако искам да Превръщам въздуха. Как?
— Избягвай въздуха, докато не се поупражняваш малко — каза Ясна. — Удобно е, но трудно за контролиране. Защо не се опиташ да превърнеш малко камъни в масло, като мен? Можем да го запалим, когато се изкачваме по стъпалата и още повече да затрудним врага.
— Аз… — Толкова много сфери, толкова много духчета, които бушуваха в езерото, което отговаряше на град Тайлен. Толкова поразително.
— Тези отломки до стената ще са по-лесни от самата земя — добави Ясна, — тъй като ще можеш да се държиш с тях като с отделни неща, а самата земя се вижда като едно цяло.
— Твърде много е — обади се Шалан, духчета на изтощението се въртяха край нея. — Не мога, Ясна. Съжалявам.
— Всичко е наред, Шалан — отвърна жената. — Просто исках да видя, тъй като изглеждаше, че Превръщаш, за да осигуриш тегло на илюзиите си. Обаче концентрираната Светлина на Бурята има лека маса. Както и да е, тръгвай по стъпалата, дете.
Сияйната тръгна по каменните стъпала. Зад нея Ясна махна с ръка към приближаващите Слети — и от въздуха се появиха камъни, които напълно блокираха пътя им.
Беше невероятно. Всеки, който виждаше само във Физическото царство, щеше да бъде впечатлен, но Сияйната виждаше толкова повече. Абсолютните контрол и увереност на Ясна. Светлината на Бурята, която се втурваше, за да изпълни желанията ѝ. Самият въздух отвръщаше, сякаш на гласа на самия Бог.
Шалан зяпна от почуда.
— Подчини се. Въздухът се подчини на заповедта ти да се промени. Когато аз се опитах да накарам една-единствена малка пръчка да се промени, тя отказа.
— Превръщането е изкуство, което се упражнява — обясни Ясна. — Нагоре, нагоре. Продължавайте да вървите. — Тя преряза стъпалата зад гърба им. — Помни, не трябва да нареждаш на камъните, тъй като те са по-твърдоглави и от хората. Използвай убеждаване. Говори за свобода и движение. Но за да се превърне един газ в нещо твърдо, трябва да използваш дисциплина и воля. Всяка Субстанция е различна и всяка има предимства и недостатъци, когато се използва като основа за Превръщане.
Ясна погледна през рамо към събиращата се армия.
— И може би… точно сега лекцията не е препоръчителна. С всичките ми оплаквания, че не искам повереници, бихте си помислили, че мога да устоя да не инструктирам хората в неподходящ момент. Продължавайте да се движите.
Изтощените Воал, Шалан и Сияйна се повлякоха нагоре и най-сетне стигнаха до върха на стената.
Като имаше предвид колко му бе трудно да стигне до мястото на битката с гръмолома — бе прекарал, както му се струваше, цяла вечност хванат в тълпата от хора, — Ренарин бе очаквал, че ще трябва да се потруди, за да измине оставащото разстояние до Клетвената порта. Обаче хората вече се движеха по-бързо. Онези отгоре явно се бяха махнали от улиците и сега се криеха в многото храмове и сгради в Кралския квартал.