Можеше да се движи с потока от хора. Близо до най-горното ниво той се мушна в една сграда и тръгна към края ѝ, покрай няколко сгушени търговци. Повечето от сградите тук бяха едноетажни, така че той използва Глис, за да прореже дупка в покрива. След това издълба няколко дупки за хващане в скалата и се покатери до върха.
Оттам Ренарин успя да стигне до улицата, която водеше до платформата на Клетвената порта. Той… не беше свикнал да е способен да върши подобни неща. Не само да използва Вълшебен меч, но и да бъде физически способен. Винаги се бе страхувал от пристъпите си, вечно притеснен, че момент на сила за миг ще се превърне в момент на инвалидност.
Когато живееш така, се учиш да стоиш назад. За всеки случай. От известно време не бе получавал пристъп. Не знаеше дали това бе съвпадение — можеха да бъдат нередовни, — или бяха излекувани, като лошото му зрение. Наистина той все още виждаше света различно от всички останали. Все още беше нервен, когато говореше с хора и не му харесваше да го докосват. Всички други виждаха неща един в друг, които той все не можеше да разбере. Толкова много шум и разрушение, и хора, които говореха, и викове за помощ, и подсмърчания, и мърморене, и шепнене, всичкото като жужене, жужене.
Поне тук, на тази улица близо до Клетвената порта, тълпите бяха намалели. Защо беше така? Не трябваше ли да се тълпят точно тук с надеждата да избягат? Защо…
О.
Дванайсет Слети кръжаха в небето над Клетвената порта, хванали копия пред себе си, дрехите им се спускаха и трепкаха на вятъра.
Дванайсет. Дванайсет.
— Това — обади се Глис, — ще бъде лошо.
Някакво движение привлече вниманието му: на един праг стоеше малко момиченце и му махаше. Ренарин тръгна към него, притеснен, че Слетите ще го нападнат. Надяваше се, че Светлината на Бурята — която почти бе използвал, за да се бие с гръмолома — не беше достатъчно ярка, за да привлече вниманието им.
Влезе в сградата, още една едноетажна постройка с огромна зала в началото. Беше пълна с десетки писари и арденти, много от които събрани около далекосъобщител. Деца, които не можеше да види, се тълпяха в задните стаи, но той чуваше хленчовете им. И отвсякъде се носеше драскане, драскане, драскане на тръстика върху хартия.
— О, слава на Всемогъщия — възкликна Сиятелната Тешав, която се появи от множеството. Тя придърпа Ренарин по-навътре в помещението. — Имаш ли новини?
— Баща ми ме изпрати тук, за да помогна — отвърна Ренарин. — Сиятелна, къде са генерал Хал и сина ви?
— В Уритиру — каза тя. — Преминаха, за да съберат войска, но тогава… Сиятелни господарю, имало е нападение над Уритиру. Опитваме се да получим информация по далекосъобщителя. Изглежда, че ударна сила от някакъв вид е пристигнала с настъпването на Вечната буря.
— Сиятелна! — извика Кадаш. — Далекосъобщителят до писарите на Себариал отново отговаря. Извиняват се за дългото забавяне. Себариал се е оттеглил според заповедите на Аладар към горните нива. Потвърждава, че атакуващите са парши.
— Клетвените порти? — попита с надежда Ренарин. — Могат ли да стигнат до тях и да отворят пътя насам?
— Не е много вероятно. Враговете са обсадили платото.
— Нашите армии имат предимство в Уритиру, принц Ренарин — намеси се Тешав. — Докладите са съгласни, че вражеската сила изобщо не е достатъчно голяма, за да ни победи там. Очевидно е тактика за забавяне, за да не активираме Клетвената порта и да не докараме подкрепления в град Тайлен.
Кадаш кимна.
— Онези Слети над Клетвената порта останаха, дори когато каменното чудовище отвън падаше. Знаят заповедите си — да попречат на всеки това устройство да бъде активирано.
— Сияйната Малата е единственият начин армиите ни да стигнат до нас през Клетвените порти — заяви Тешав. — Но не можем да се свържем с нея или с който и да е от Карбрант. Врагът порази първо тях. Знаеха точно какво да направят, за да ни осакатят.
Ренарин си пое дълбоко дъх, привлече Светлина на Бурята, която Тешав носеше. Сиянието му освети стаята и погледи из цялото помещение се извърнаха от далекосъобщители, за да се взрат в него.
— Порталът трябва да бъде отворен — каза Ренарин.
— Ваше Височество… — започна Тешав. — Не можете да се биете с всичките.
— Няма никой друг. — Той се обърна, за да продължи.
Шокиращо, но никой не му викна да спре.
Цял живот го бяха правили. Не, Ренарин. Това не е за теб. Не можеш да направиш това. Не си добре, Ренарин. Бъди разумен, Ренарин.