Далинар ходеше с помощта на Лопен и капитан Каладин, беше прегърнал всеки от тях с една ръка. След него се носеха духчета на изтощението като рояк. Навани го прегърна силно, въпреки всичко. Той беше Тоягата. Щеше да преживее една здрава прегръдка.
Каладин и Лопен се въртяха наоколо.
— Той е мой — каза им тя.
Те кимнаха и не помръднаха.
— Хората вътре имат нужда от вашата помощ — обясни тя. — Мога да се справя с него, момчета.
Най-накрая те отлетяха и Навани се опита да се пъхне под ръката на Далинар. Той поклати глава, докато все още я държеше прегърната, хванал един голям камък — увит в наметалото му, — който я притискаше по гърба. Какво беше това?
— Мисля, че знам защо спомените се завърнаха — прошепна той. — Зло щеше да ме накара да си спомня, когато застанех срещу него. Трябваше да се науча да се изправям отново. Цялата болка през последните два месеца беше благословия.
Тя го държеше на това открито каменно поле, разбито от гръмоломите, пълно с мъже, които виеха към празното небе, крещяха за това, което бяха направили, и изискваха да знаят защо бяха изоставени.
Далинар устоя на опитите на Навани да го придърпа към стената. Вместо това, с навлажнени очи, той я целуна.
— Благодаря ти, че ме вдъхнови.
— Вдъхнових те?
Той я пусна и вдигна ръката си, на която беше вързан часовникът с болкориал, който му бе дала. Той беше разбит и се виждаха скъпоценните камъни вътре.
— Напомни ми — обясни той. — За това как правим фабриали.
Далинар бавно разгъна куртката на униформата си и разкри голям рубин. Той светеше със странна светлина, тъмна и мрачна. Някак изглеждаше, че се опитва да придърпа светлината около него навътре.
— Искам да пазиш това за мен — каза Далинар. — Изучи го. Разбери защо точно този скъпоценен камък успя да задържи един от Несътворените. Но не го чупи. Не смеем да го пуснем отново на свобода.
Тя прехапа устната си.
— Далинар, виждала съм такова нещо и преди. Много по-малко, като сфера. — Тя погледна нагоре към него. — Гавилар го направи.
Далинар докосна камъка с голия си пръст. Дълбоко вътре в него нещо изглежда се размърда. Наистина ли бе заловил цял Несътворен вътре в това чудо?
— Изучи го — повтори той. — И междувременно, има още нещо, което бих искал да направиш, скъпа моя. Нещо нетрадиционно, може би и неудобно.
— Разбира се, всичко — отговори тя. — Какво?
Той срещна погледа ѝ.
— Искам да ме научиш да чета.
Всички започваха да празнуват. Шалан, Сияйната и Воал просто се бяха отпуснали върху пътеката на стената, облегнали се на камъка.
Сияйната се тревожеше, че ще оставят града незащитен, докато ликуваха. И какво се бе случило с враговете, които се биеха по улиците? Защитниците трябваше да се уверят, че това не е изпипан финт.
Воал се тревожеше за грабежите. Един град, потънал в хаос, често доказваше колко варварски може да стане. Воал искаше да бъде на улицата, да търси хора, които е вероятно да бъдат ограбени, и да се увери, че за тях се грижи някой.
Шалан искаше да спи. Чувстваше се… по-слаба… по-изморена от другите две.
Ясна се приближи по пътеката на стената, след което се наведе до нея.
— Шалан? Добре ли си?
— Просто съм изморена — излъга Воал. — Нямаш идея колко изцеждащо беше, Сиятелна. Не бих отказала едно твърдо питие.
— Подозирам, че това ще ти помогне много малко — отвърна Ясна и се изправи. — Почивай си тук още малко. Искам да се уверя напълно, че враговете не се връщат.
— Кълна се, че мога да се справя по-добре, Сиятелна — каза Сияйната и хвана ръката на Ясна. — Искам да бъда добра повереница — да се уча, докато ти решиш, че съм готова. Няма да избягам отново. Осъзнах, че имам още много път пред себе си.
— Това е добре, Шалан. — Ясна си тръгна.
Шалан. „Коя… коя съм аз?“ Тя бе настояла, че скоро ще бъде по-добре, но това не изглеждаше да се случва. Затърси отговор, загледана в нищото, докато Навани не се приближи и не коленичи до нея. Зад нея Далинар прие един почтителен поклон от кралица Фен, след което на свой ред ѝ се поклони.
— Бурите да го отнесат, Шалан — рече Навани. — Изглеждаш, сякаш едва си държиш очите отворени. Ще ти осигуря паланкин до горните етажи на града.
— Клетвената порта вероятно е задръстена — обади се Сияйната. — Няма да взема място от други хора, които може би се нуждаят повече от него.
— Не бъди глупава, дете — каза Навани, след което я прегърна. — Сигурно си минала през толкова много. Девмрх, ще донесеш ли паланкин за Сиятелната Давар?