Далинар се запъти надолу по стълбите към екипа си: Аладар и дъщеря му, Мей; Навани, облечена в яркозелена хава, седнала на предния ред и протегнала босите си ходила напред, скръстени в глезените; старата Калами, която щеше да води протокола; и Тешав Кал — един от най-острите политически умове в Алеткар, — която щеше да изпълнява ролята на съветник. Двамата ѝ старши ученика стояха до нея, готови да осигурят необходимата информация или превод, ако се наложеше.
Малка група хора, готова да промени света.
— Предайте приветствията ми на императора — заръча Далинар.
Калами кимна и го написа. После прочисти гърло и прочете на глас отговора, който далекосъобщителят написа, сякаш по собствена воля: „Негово Имперско Величество Ч. В. Д. Янагон Първи, император на Макабак, крал на Азир, господар на Бронзовия палат, Главен Акасикс, премиер-министър и емисар на Йезиер.“
— Доста внушителни титли — отбеляза Навани, — като за петнайсетгодишно момче.
— Твърди се, че е успял да възкреси дете — каза Тешав. — Чудо, което му е спечелило подкрепата на везирите. Според местните слухове са имали затруднения да открият нов Главен, след като последните двама намериха смъртта си благодарение на стария ни приятел, Убиеца в Бяло. Затова везирите избрали момче от съмнителен произход и си измислили някаква история как спасил нечий живот, за да докажат божествената намеса в появата му.
Далинар изсумтя.
— Не е в стила на азишите да си измислят.
— Никак не се свенят — възрази Навани, — стига да открият свидетели, готови да попълнят съответните клетвени декларации. Калами, благодари на Негово Имперско Величество, задето се е съгласил да разговаря с нас, и на преводачите му за усърдната работа.
Калами написа думите и вдигна поглед към Далинар, който започна да обикаля из центъра на стаята. Навани се изправи и се присъедини към него, без да си слага обувките, по чорапи.
— Ваше Имперско Величество — заговори Далинар, — обръщам се към вас от върха на Уритиру, града на легендите. Гледката спира дъха. Каня ви да се присъедините към мен за обиколка на града. Свободен сте да доведете колкото стражници сметнете за добре с вас.
Погледна към Навани и тя кимна. Дълго бяха обсъждали как да се обърнат към монарсите, и накрая се бяха спрели на варианта да ги поканят възможно най-учтиво. Азир беше първи — най-влиятелната държава на запад и дом на онази от използваемите в бъдеще Клетвени порти която беше най-важна и централна от всички.
Отговорът се забави доста. Правителствената система на азишите представляваше един впечатляващ хаос, макар че Гавилар често ѝ се възхищаваше. На всички нива се срещаха множество чиновници — както мъже, така и жени. Сайоните бяха нещо като арденти, но не бяха роби — нещо, което Далинар намираше за странно. В Азир, да бъдеш свещеник-министър в правителството беше най-високата чест, към която някой би могъл да се стреми.
По традиция, азишкият Главен твърдеше, че е император на цял Макабак — район, който включваше над половин дузина кралства и княжества. В действителност кралстваше само над Азир, но Азир хвърляше дълга, дълга сянка.
Докато чакаха, Далинар пристъпи до Навани и положи пръсти на рамото ѝ, после ги прокара нагоре към шията, през тила, и ги остави да се задържат за момент върху другото ѝ рамо.
Кой би помислил, че мъж на неговата възраст би могъл да чувства такъв трепет?
— „Ваше Височество“ — пристигна най-после отговора, прочетен на глас от Калами. — „Благодарим ви за предупреждението относно бурята от грешната посока. Навременните ви думи бяха взети под внимание и записани в официалните анали на империята като знак за вашето приятелско отношение към Азир.“
Калами зачака продължение, но далекосъобщителят беше спрял да се движи. След това рубинът му проблесна в знак, че разговорът е приключил.
— Не беше кой знае какъв отговор — отбеляза Аладар. — Защо не откликна на поканата ти, Далинар?
— Да бъдеш вписан в официалните документи на държавата е голяма чест според азишите — каза Тешав, — така че ви направиха комплимент.
— Да — съгласи се Навани, — но се опитват да избегнат предложението ни. Бъди по-настоятелен, Далинар.
— Калами, прати следното, ако обичаш — каза Далинар. — „За мен е чест, макар че ми се иска вписването ми в държавните ви анали да се беше случило вследствие на по-щастлив повод. Нека обсъдим бъдещето на Рошар заедно, тук. С огромно желание очаквам да се запознаем лично.“