Вратата се затвори и Шалан се изправи срещу себе си в огледалото. Сапфирената ѝ рокля бе в древен стил, с еднакви спускащи се ръкави, които бяха много по-дълги от ръцете ѝ. Малки рубини, вплетени в бродерията, блестяха с допълнителна светлина. Златна жилетка се спускаше по раменете ѝ в тон с натруфеното украшение за глава, което бе вплетено в плитките ѝ.
Тя искаше да се смали от нея.
— Ммм… — обади се Шарка. — Това си хубава ти, Шалан.
„Хубава аз.“ Тя издиша. Воал се появи от едната страна на стаята, облегната на стената. Сияйната се появи до масата, като потупваше отгоре ѝ с пръст и ѝ напомняше, че наистина трябваше да напише молитва — в името на традицията, ако не за друго.
— Разбрахме се по този въпрос — каза Шалан.
— Достоен съюз — обади се Сияйната.
— Той е добър за теб, предполагам — добави Воал. — А и разбира от вино. Можеше да е много по-зле.
— Но не и много по-добре — обади се Сияйната и стрелна Воал с поглед. — Това е хубаво, Шалан.
— Празненство — рече Воал. — Празненство за теб.
— Няма нищо лошо да се наслаждавам на това — каза Шалан, сякаш откриваше нещо безценно. — Няма нищо лошо да празнувам. Дори и нещата да са ужасни в света, всичко е наред. — Тя се усмихна. — Аз… аз го заслужавам.
Воал и Сияйната избледняха. Когато Шалан погледна обратно в огледалото, вече не се чувстваше засрамена от вниманието. Всичко беше наред.
Нямаше проблем да бъде щастлива.
Тя нарисува глифите си, но почукване на вратата я прекъсна. Какво? Времето не беше изтекло.
Обърна се с усмивка.
— Влез. — Адолин вероятно бе намерил оправдание да си открадне една целувка…
Вратата се отвори.
И разкри трима мъже в износени дрехи. Балат, най-висок и със закръглено лице. Виким, все още изпит, с кожа бледа, колкото тази на Шалан. Юшу, по-слаб, отколкото го помнеше, но все още закръглен. И тримата бяха някак по-млади, отколкото си ги бе представяла в ума си, макар и да бе изминала година, откакто ги бе видяла.
Братята ѝ.
Шалан писна от щастие и се хвърли към тях, като премина през рояк духчета на радостта като сини листа. Опита се да прегърне и тримата едновременно, без да ѝ пука какво може да причини това на внимателно нагласената ѝ рокля.
— Как? Кога? Какво се случи?
— Беше дълго пътуване през Я Кевед — каза Нан Балат. — Шалан… не бяхме чули нищо, преди да ни прехвърлят тук през онова устройство. Ти се омъжваш? За сина на Тоягата?
Имаше толкова да им разказва. Бурите да го отнесат, тези сълзи щяха да съсипят грима ѝ. Тя ги притисна близо до себе си отново и Виким дори се оплака от тази проява на обич, както бе правил винаги. Не ги беше виждала от толкова време и той пак се оплакваше? Това я развесели дори още повече, поради някаква причина.
Навани се появи зад тях и надникна над рамото на Балат.
— Ще помоля за забавяне на празненството.
— Не! — отсече Шалан.
Не. Тя щеше да се наслади на това. Придърпа братята си близо, един след друг.
— Ще ви обясня след сватбата. Толкова много има за обяснение…
Балат, докато го прегръщаше, ѝ подаде лист хартия.
— Той каза да ти дам това.
— Кой?
— Той каза, че ти ще знаеш. — Балат все още имаше онзи измъчен поглед, който винаги го бе карал да изглежда мрачен. — Какво става? Откъде познаваш такива хора?
Тя разгърна писмото.
Беше от Мраизе.
— Сиятелна — рече Шалан на Навани, — ще предоставите ли на братята ми почетни места?
— Разбира се.
Навани поведе трите момчета навън от стаята и се присъедини към Ейлита, която чакаше. Бурите да го отнесат. Братята ѝ се бяха върнали. Бяха живи.
„Сватбен подарък“, гласеше бележката на Мраизе.
Като заплащане за свършената работа. Ще откриеш, че аз наистина спазвам обещанията си. Извинявам се за закъснението.
Поздравявам те за предстоящата ти сватба, камичке. Справи се добре. Изплаши Несътворения, който беше в кулата, и като отплата, ние опрощаваме част от дълга ти за разрушението на нашия Превръщател.
Следващата ти мисия е също толкова важна. Един от Несътворените изглежда иска да се отдели от Зло. Нашето добро и това на твоите Сияйни приятели съвпадат. Ще откриеш този Несътворен и ще го убедиш да служи на членовете на Призрачната кръв. Освен това ще го заловиш и ще ни го доставиш.
Ще получиш още подробности.
Тя свали бележката, след което я изгори в мангала, предназначен за молитвата ѝ. Значи Мраизе знаеше за Сджа-анат, така ли? А дали знаеше, че Ренарин по случайност се е свързал с едно от духчетата ѝ? Или това бе тайна, която Шалан знаеше, а хората от Призрачната кръв — не?