Пренесе детето обратно до площада, след което тихо избута празната люлка настрани от Кени и коленичи пред нея.
— Мисля, в отговор на въпроса ми… Мисля, че е нужен само един.
Тя примигна, след което се съсредоточи върху детето в ръцете му.
— Трябва да напусна града — обясни той. — И някой трябва да се грижи за нея.
Шутът изчака докато, най-сетне, Кени протегна ръце. Той остави детето в тях, след което се изправи. Съпругът на Кени го хвана за ръката, усмихнат.
— Не можеш ли да останеш още малко?
— Мисля, че ти си първият, който някога ме е питал това, Коб — отвърна Шутът. — И, за да сме честни, чувството ме плаши. — Той се поколеба, после се наведе напред и докосна куклата в ръцете на детето. — Забрави какво ти казах преди — прошепна ѝ той. — Вместо това ти се грижи за нея.
Той се обърна и тръгна по стъпалата към двореца.
Започна представлението, докато вървеше. Лудият тик, клатушкането в крачките му. Присви едното си око и се прегърби, промени дишането си, за да излиза накъсано, с резки поемания на въздух от време на време. Мърмореше си сам и си показа зъбите — но не и онзи, който липсваше, защото това беше невъзможно.
Премина в сенките на двореца и под охраната, която кръжеше във въздуха наблизо, вятърът развяваше дългите ѝ дрехи. Името ѝ беше Ватва. Преди хиляди години Шутът бе танцувал с нея. Като всички останали, и тя по-късно бе обучена да се оглежда за него.
Но не достатъчно добре. Докато минаваше отдолу, тя го погледна едва-едва. Той реши да не го приема като обида, тъй като това искаше. Трябваше да бъде толкова бистра супа, та чак вода. Ама че главоблъсканица. В този случай изкуството му беше най-добро, когато не му обръщаха внимание.
Може би имаше нужда да преразгледа философията си.
Премина през поста на стражите и се зачуди дали някой друг смяташе за необичайно Слетите да прекарват толкова време тук, близо до падналата част на двореца. Дали някой се чудеше защо се трудеха толкова усилено, разчистваха скали, събаряха стени?
Беше добре да знае, че сърцето му все още може да се вълнува на представление. Той се напъха по-близо до работния обект и двойка по-обикновени стражи пеещи го наругаха да минава напред към градините с останалите просяци. Шутът се поклони няколко пъти, след което се опита да им продаде дрънкулки от джоба си.
Единият го изблъска, така че той се направи на паникьосан и се сбута край тях по една рампа към самия работен проект. Наблизо няколко работници разбиваха камъни и на земята имаше петно кръв. Двамата стражи пеещи му закрещяха да се маха. Шутът придоби изплашен вид и побърза да се подчини, но се спъна, падна и се подпря на стената на двореца — частта от нея, която все още бе непокътната.
— Виж — прошепна той на стената, — нямаш много опции в момента.
Отгоре Слятата се извърна, за да го погледне.
— Знам, че предпочиташ да е някой друг — продължи Шутът, — но сега не е време да бъдеш придирчива. Вече съм сигурен, че причината да съм в града е да те открия.
Двамата стражи се приближиха, единият се кланяше извинително на Слятата в небето. Все още не осъзнаваха, че подобно поведение нямаше да впечатли древните пеещи.
— Или тръгвай с мен сега — каза Шутът на стената, — или изчакай и ще те заловят. Честно, дори не знам дали притежаваш разума, за да ме чуеш. Но ако е така, знай това: аз ще ти дам истини. И знам някои наистина сочни.
Стражите стигнаха до него. Шутът се отблъсна от тях и отново се притисна към стената.
Нещо се измъкна от една от пукнатините в стената. Движеща се Шарка, която обагряше камъка. Тя прекоси пространството до ръката му, която Шутът после прибра в парцалите си, когато стражите го хванаха под ръцете, завлякоха го в градините и го метнаха сред просяците там.
След като си отидоха, Шутът се претърколи и погледна към Шарката, която сега покриваше дланта му. Изглежда трепереше.
— Животът преди смъртта, мъниче — прошепна Шутът.
Заключителна бележка
Ars Arcanum
Число | Скъпоценен камък | Субстанция | Телесно средоточие | Превръщане | Основни/вторични божествени характеристики |
---|---|---|---|---|---|
1 Йес | Сапфир | Зефир | Вдишване | Прозрачен газ, въздух | Защитаващ/водещ |
2 Нан | Димен камък | Пара | Издишване | Непрозрачен газ, дим, мъгла | Справедлив/уверен |
3 Чач | Рубин | Искра | Душа | Огън | Храбър/покорен |
4 Вев | Диамант | Бистрота | Очи | Кварц, стъкло, кристал | Любящ/изцеляващ |
5 Пала | Изумруд | Пулп | Коса | Дърво, растения, мъх | Учен/раздаващ |
6 Шаш | Гранат | Кръв | Кръв | Кръв, всички течности, които не са мазни | Творящ/откровен |
7 Бетаб | Цирконий | Тлъстина | Мазнина | Всички мазнини | Мъдър/внимателен |
8 Как | Аметист | Варак | Нокти | Метал | Решителен/градящ |
9 Танат | Топаз | Глезен | Кост | Скала и камък | Надежден/съобразителен |
10 Иши | Хелиодор | Сухожилие | Плът | Месо, плът | Благочестив/водещ |