Отговорът най-после пристигна.
— „Със съжаление трябва да ви съобщим, че устройството, за което става въпрос, не работи в нашия град“ — прочете Калами. — „Проучихме го и открихме, че е било унищожено преди много години. Не можем да го използваме, за да отидем при вас, нито пък вие — при нас. Приемете извиненията ни.“
— Сега ли ни го казва? — възкликна Далинар. — Проклятие! Това беше информация, която ни беше необходима възможно най-скоро!
— Лъжа е — каза Навани. — Клетвената порта на Пустите равнини беше в изправност след цели векове бури и натрупване на крем. Онази в Азимир представлява монумент посред Централния пазар — просторен купол в средата на града.
Или поне така беше разбрала от картите. Портата в Колинар беше внедрена като част от някакъв религиозен монумент. Такава красива реликва не можеше просто да бъде унищожена.
— Съгласна съм с преценката на Нейна Сиятелност Навани — каза Тешав. — Идеята за посещение от вашата войска ги безпокои. Това е просто претекст да ви откажат.
Тя се намръщи, сякаш императорът и министрите му бяха просто шепа разглезени деца, които отказваха да слушат учителите си.
Далекосъобщителят отново започна да пише.
— Какво казват?
— Изпращат ни сертификат — отвърна Навани с развеселен глас. — В уверение, че Клетвената порта не функционира. Подписан от имперските архитекти и бурегадатели.
Прочете нататък и добави:
— Само азишите биха решили, че ще поискаш сертификат за това, че нещо е счупено.
— Важно е да се отбележи — добави Калами, — че в сертификата е уточнено само, че устройството „не функционира като портал“. Но естествено, че няма — не и ако не го посети и задейства някой Сияен. Това е на практика уверение, че Клетвената порта не работи, ако не е включена.
— Напиши следното, Калами — заповяда Далинар. — Ваше Величество. Вие вече пренебрегнахте думите ми веднъж. Резултатът бяха унищоженията, причинени от Вечната Буря. Умолявам ви да се вслушате в съветите ми този път. Не можете да водите преговори с Пустоносните. Трябва да се обединим, да обменяме информация и да защитим Рошар. Заедно.
Тя го написа и Далинар зачака, притиснал длани в плота на бюрото.
— „Думата «преговори» беше грешка“ — прочете Калами отговора. — „Преводачите ни сбъркаха понятието. Съгласни сме с предложението ви да обменяме информация, но в момента не разполагаме с много време. Ще се свържем с вас скоро, за да обсъдим въпроса по-подробно. Довиждане, Върховен принце Колин.“
— Ха! — оттласна се от бюрото Далинар, ядосан. — Глупаци! Идиоти! Проклетите светлооки и политики на самата Преизподня!
Прекоси помещението с ядни стъпки. Искаше му се да има какво да ритне. После се овладя.
— Отнасят се към нас още по-резервирано, отколкото очаквах — каза Навани и скръсти ръце. — Ваша Сиятелност Кал?
— Според моя опит с азишите — откликна Тешав, — те са изключително умели в изкуството да казват възможно най-малко с възможно най-много думи. Това е типичен пример за разговор с по-високопоставените им министри. Не оставяйте на това да ви обезкуражи; със сигурност ще ни отнеме време, за да постигнем някакъв напредък с тях.
— Време, през което Рошар гори — отвърна Далинар. — Защо се отметнаха от твърдението, че преговарят с Пустоносните? Дали не обмислят да се съюзят с врага?
— Ще се въздържа да правя необосновани догадки — каза Тешав. — Но бих казала, че просто са решили, че са ни предоставили прекалено много информация.
— Нуждаем се от Азир — каза Далинар. — Никой в Макабак няма да ни послуша, ако нямаме благословията на Азир. Да не говорим за Клетвената порта…
Той млъкна, когато забеляза, че друг далекосъобщител на масата е започнал да примигва.
— Тайлените — съобщи Калами. — Подраниха.
— Искаш ли да го отложим? — попита Навани.
Далинар поклати глава.
— Не. Не можем да си позволим да чакаме още няколко дни, докато кралицата отново има свободно време в графика.
Пое си дълбоко дъх. Разговорите с политиците го изтощаваха повече от стокилометров марш в пълно бойно снаряжение.
— Да започваме, Калами. Ще овладея раздразнението си.
Навани се настани на една от седалките, но Далинар остана прав. През прозорците нахлуваше светлина, чиста и ярка. Лъчите се спускаха отгоре и го къпеха в светлина, която сякаш успя да вкуси, когато си пое дълбоко дъх. Беше прекарал твърде много дни в извитите каменни коридори на Уритиру, осветен от слабата светлина на свещите и лампите.
— „Нейно Кралско Величество“ — прочете Калами, — „Нейна Сиятелност Фен Рнамди, кралица на Тайлена, ви отговаря.“