Калами направи кратка пауза и добави:
— Сиятелен господарю… Извинете за прекъсването, но това означава, че кралицата пише на далекосъобщителя лично, вместо чрез някой от писарите си.
За всяка друга жена, това би било повод за нервност. За Калами беше просто поредната бележка под линия сред множеството, която добавяше в долната част на страницата, преди да приготви далекосъобщителя да предаде думите на Далинар.
— Ваше Величество — заговори Далинар, като хвана ръце зад гърба си и се заразхожда по подиума в средата на седалките. „Постарай се повече. Обедини ги“, помисли си наум. — Изпращам ви приветствия от Уритиру, свещения град на Сияйните рицари, и най-смирена покана. Тази кула представлява наистина главозамайваща гледка, която може да се мери само с величието на един монарх. За мен би било чест да ви предоставя възможността да го изпитате лично.
Далекосъобщителят бързо надраска отговор. Кралица Фен пишеше направо на алетски език.
— „Колин“ — прочете Калами на глас, — „стар разбойнико. Стига с префърцунените любезности. Какво искаш?“
— Винаги съм я харесвала — обади се Навани.
— Говоря искрено, Ваше Величество — продължи Далинар. — Единственото ми желание е да се видим на живо, за да мога да разговарям с вас за онова, което научихме. Светът около нас се променя.
— „О“, — гласеше отговорът, — „светът се бил променял, а? Какво те наведе на тази проникновена мисъл? Да не би да е бил фактът, че робите ни внезапно се превърнаха в Пустоносни, или може би бурята, която духаше в грешната посока“ — тези думи са написани с два пъти по-големи букви, Сиятелен господарю, — „и която опустоши градовете ни?“
Аладар прочисти гърло.
— Нейно Величество явно не е в настроение.
— Обижда ни — възрази Навани. — За Фен това е знак, че всъщност е в настроение.
— През няколкото пъти, през които сме разговаряли, тя винаги беше съвършено любезна — намръщи се Далинар.
— Тогава се държеше така, както подобава на кралица — обясни Навани. — А сега ти говори направо. Това е добър знак, имай ми доверие.
— Ваше Величество — продиктува Далинар, — разкажете ми за паршите си, моля ви. За промяната, която се е случила с тях.
— „Да“ — отвърна тя. — „Чудовищата откраднаха най-хубавите ни кораби, Бурята да ги тръшне, дано — почти всичко в пристанището от едномачтови платноходи нагоре, — и избягаха от града.“
— Те са… плавали? — попита Далинар, отново изумен. — Потвърди тази част. Не са нападнали?
— „Имаше няколко спречквания“ — написа Фен, — „но почти всички бяха прекалено заети да възстановяват щетите от бурята. Когато най-после възвърнахме някакъв ред, те вече бяха отплавали с огромна флотилия, както от кралски бойни кораби, така и от частни търговски корита.“
Далинар си пое дъх. „Не знаем за Пустоносните и наполовина толкова, колкото смятахме“, каза си.
— Ваше Величество — продължи той. — Може би си спомняте, че ви предупредихме за предстоящата поява на бурята.
— „Повярвах ви“ — гласеше отговорът на Фен. — „Ако ще и само защото получихме вест от Нови Натанан, в която го потвърдиха. Опитахме се да се подготвим, но един народ не може да обърне с краката нагоре хилядолетна традиция само с едно щракване на пръстите. Тайлен е в ужасно състояние, Колин. Бурята унищожи акведуктите и отходните ни системи, и разби на парчета кейовете — а и изравни със земята целия външен район на пазара! Трябва да поправим всичките си цистерни, да подсилим сградите така, че да издържат на по-нататъшни бури, и да изградим обществото си наново — и всичко това без работници-парши и посред дъждовния сезон, Бурята да го вземе. Нямам време да ходя да разглеждам забележителности.“
— Не става въпрос за това, Ваше Величество — каза Далинар. — Наясно съм със затрудненията ви, но макар те да са сериозни, не можем да игнорираме проблема с Пустоносните. Възнамерявам да основа съюз от крале, чрез който да се изправим срещу тази заплаха рамо до рамо.
— „Предвождан от теб“ — написа Фен. — „Разбира се.“
— Уритиру се явява естествено подходящо място за такова събрание — обясни Далинар. — Ваше Величество, Сияйните рицари се завърнаха — отново изговаряме древните им клетви и се обвързваме с Повеляването на Стихиите. Ако пак приведем вашата Клетвена порта в използваемо състояние, бихте могла да пристигнете тук за един следобед и да се върнете да надзиравате работата по възстановяването на града си същата вечер.
Навани кимна одобрително на тази тактика, но Аладар скръсти ръце с умислено изражение.