— Какво? — попита Далинар, докато Калами пишеше.
— Нуждаем се от Сияен, който да стигне до града им и да задейства Клетвената порта, нали? — попита Аладар.
— Да — отговори Навани. — Сияен трябва да отключи Портата от тази страна — което можем да направим във всеки момент, — след което някой трябва да отиде до крайната точка и да я отключи и оттам. След това би могло да се осъществи пренасяне на хора от кой да е край.
— Значи единственият, с когото разполагаме, който би могъл да иде в Тайлен, е Бягащият по вятъра — каза Аладар. — Но какво ще стане, ако му отнеме месеци да се върне обратно тук? Или ако врагът го плени? Можем ли изобщо да сме сигурни, че ще спазим обещанието си, Далинар?
Обезпокояващ проблем — но Далинар смяташе, че може би знае решението. Имаше едно оръжие, което бе избрал да скрие до този момент. Можеше да проработи също толкова добре, колкото Вълшебния меч на някой Сияен рицар за отварянето на Клетвените порти — и беше възможно да им помогне да стигнат до Тайлен с летене.
Засега, обаче, това беше второстепенен въпрос. Първо трябваше да разбере дали изобщо ще склони Фен да се съгласи.
Пристигна отговор.
— „Признавам, че търговците ми са заинтригувани от тези Клетвени порти. Те се споменават в някои от преданията на народа ни — твърди се, че Най-страстната ще съумее отново да отвори портала на световете. Мисля, че всяко момиче в Тайлена мечтае да бъде онази, която да предизвика това.“
— Страстите — каза Навани, а ъгълчетата на устните ѝ се отпуснаха надолу.
Тайленците си имаха своя езическа псевдорелигия, и това открай време представляваше характерен фактор, с който трябваше да се съобразяват в общуването си с тях. В един момент възхваляваха Вестителите, а в следващия говореха за Страстите.
Е, Далинар не беше човек, който би обвинил другиго за необичайните му вярвания.
— „Ако искате да ми изпратите информацията относно Клетвените порти, с която разполагате, това звучи чудесно“ — продължи Фен, — „но въпросното велико събрание на кралете не ме интересува. Съобщете ми после какво сте измислили, защото ще съм заета с възстановяването на града си от руините.“
— Е — отбеляза Аладар, — поне най-после получихме честен отговор.
— Не съм убеден, че беше така — отговори Далинар и потърка брадичка замислено.
Беше разговарял с тази жена само няколко пъти, но нещо в отговорите ѝ му се струваше някак не наред.
— Съгласна съм, Сиятелни господарю — каза Тешав. — Мисля, че всеки тайленец охотно би се възползвал от възможността да дойде да дърпа конците на събрание на влиятелните монарси — ако не за друго, то поне за да види дали няма да успее да сключи някоя изгодна търговска сделка. Със сигурност крие нещо.
— Предложи ѝ част от войската ни — каза Навани. — Да ѝ помогнат да построи наново сградите в града, които се нуждаят от това.
— Ваше Величество — продиктува Далинар, — приемете най-искрените ми съжаления по повод загубата ви. В момента разполагам с много войници, които нямат належаща работа. С радост бих ви изпратил батальон, който да помогне с ремонтните работи в града.
Отговорът се забави.
— „Не съм сигурна дали ми харесва идеята за алетска войска на моя територия, пък била тя и с добри намерения.“
Аладар изръмжа.
— Бои се, че ще се опитаме да превземем града? Всички знаят, че алетите не припарват до кораби.
— Не се бои, че ще пристигнем с кораби — поправи го Далинар. — Бои се от мисълта за чужда армия, внезапно появила се в центъра на града ѝ.
Много основателно безпокойство. Ако Далинар решеше, спокойно можеше да изпрати Бягащия по вятъра да отвори скришом Клетвената порта в града и да нахлуе в атака от самата му вътрешност.
Имаше нужда от съюзници, не от поданици, затова нямаше да го направи — или поне не и с потенциално приятелски настроен град. Колинар, обаче, беше друга история. Все още не разполагаха с надеждни вести за случващото се в алетската столица. Но ако бунтовете продължаваха, смяташе, че ще намери начин да вкара войска там и да възстанови реда.
Засега трябваше да се съсредоточи върху кралица Фен.
— Ваше Величество — каза той и кимна на Калами да пише, — обмислете предложението ми за подкрепления, моля ви. И докато го правите, позволявам си да ви предложа и да потърсите сред народа си хора, които проявяват потенциал да се превърнат в Сияйни рицари. Те са ключа към задействането на Клетвените порти. Открихме неколцина Сияйни близо до Пустите равнини. Силите им се развиват след взаимодействие с определени духчета, които явно търсят достойни кандидати. Предполагам, че същото се случва навсякъде по света. Има голяма вероятност някой от вашия град вече да е изрекъл клетвите.