— Далинар? — обърна се към него Калами. — Далинар!
Той скочи на крака, а Навани се обърна рязко. Калами се беше втренчила в един от далекосъобщителите, който беше започнал да пише. Какво пък сега? Какви лоши новини го очакваха?
— „Ваше Величество“ — зачете Калами на глас от страницата. — „Считам предложението ви за великодушно, а съвета ви — за мъдър. Открихме устройството, което нарекохте «Клетвена порта». И което е още по-забележително — една от моите поданички твърди, че е Сияен рицар. Духчето ѝ я е посъветвало да говори с мен; планираме да използваме Вълшебния ѝ меч, за да изпробваме Клетвената порта. Ако проработи, ще дойда при вас възможно най-бързо. Хубаво е, че някой се опитва да организира съпротива срещу злините, които ни сполетяха. Народите на Рошар трябва да изоставят дребните си вражди и възраждането на свещения град Уритиру за мен е доказателство, че Всемогъщия насочва вашата ръка. Очаквам с нетърпение да разговаряме на живо и да обединим сили в съвместно усилие да защитим тези земи.“
Калами вдигна поглед към него, изумена, после каза:
— Изпратено е от Таравангян, крал на Я Кевед и Карбрант.
Таравангян? Далинар не беше очаквал да отговори толкова бързо. За него твърдяха, че е добросърдечен, ако ще и леко простодушен човек. Идеалният кандидат за управлението на малък град-държава с помощта на управителен съвет. Издигането му до Я Кевед бе прието от повечето хора като последица от злобата на предишния крал, който не беше искал да отстъпи трона на някоя от конкурентните му къщи.
Думите продължаваха да топлят Далинар. Някой го беше чул. Някой беше склонен да се присъедини към него. Благословен да беше този човек, благословен.
Дори да се беше провалил във всичко друго, поне щеше да може да разчита на крал Таравангян.
13
Придружител
„Моля ви само да прочетете или чуете тези думи.“
Шалан издиша Светлина на Бурята и пристъпи през нея. Усети как я обгръща, как я променя.
Беше се преместила, по собствена молба, в онази част на Уритиру, която принадлежеше на Себариал — отчасти понеже ѝ беше обещал стая с балкон. Свеж въздух и гледка към планинските върхове. Ако не можеше да се освободи напълно от сенчестите дълбини на тази сграда, то поне можеше да си устрои дом на границата им.
Подръпна кичур от косата си, доволна да види, че е почерняла. Беше се превърнала във Воал — дегизировка, върху която работеше от доста време.
Шалан вдигна длани — със загрубяла кожа и покрити с мазоли, дори скритата ръка. Не че Воал не беше женствена. Поддържаше ноктите си изпилени, а косата — сресана, и обичаше да се облича красиво. Просто нямаше време за глезотии. Здравото, дебело палто и панталоните отиваха на Воал повече от някоя фина хава. И нямаше никакво време да се занимава с удължен ръкав, който да покрива едната ѝ длан. Вместо това беше решила, че ще носи ръкавица, и толкова.
В момента беше по нощница; щеше да се преоблече по-късно, когато вече беше готова да се измъкне навън, в коридорите на Уритиру. Първо трябваше да се поупражнява. Макар че се чувстваше виновна, задето изразходваше Светлина на Бурята, докато останалите се ограничаваха и пестяха, Далинар все пак ѝ беше заповядал да усъвършенства силите си.
Закрачи из стаята си с походката на Воал — уверена и стабилна, никога кокетна или предпазлива. Воал не можеше да задържи книга на темето си, докато вървеше, но затова пък с удоволствие би оставила такава на вече изравнената ти физиономия, след като те изпрати в безсъзнание с юмрук.
Обиколи помещението няколко пъти, прекосявайки вечерните лъчи на слънцето, които осветяваха част от него през прозореца. Стените бяха красиви, с ярки, кръгообразни шарки, оформени от пластовете скали. Камъкът беше гладък на допир, и не можеше да бъде надраскан дори с нож.
Нямаше много мебели, но тя се надяваше, че след последните експедиции за спасяване на различни използваеми вещи от военните лагери ще се намери нещо, което да може да използва. Засега се справяше с помощта на няколко одеяла, едно-единствено столче и — за щастие — едно ръчно огледало. Беше го окачила на стената, завързано за една малка издатина — предполагаше, че са я използвали, за да окачват картини.
Погледна лицето си в огледалото. Искаше да стане дотолкова добра, че да може да се превръща във Воал мигновено, без да трябва да разглежда скиците преди това. Докосна с пръсти някои части от лицето си, но тъй като по-острите черти на носа и по-изпъкналото чело бяха резултат от Светлотъкането, тя, разбира се, не можеше да ги пипне.