Когато се намръщи, лицето на Воал повтори движението идеално.
— Нещо за пиене, моля — каза. Не, трябваше да звучи по-рязко. — Питие. Веднага.
Твърде грубиянско?
— Хммм — обади се Шарка. — Гласът се превръща във все по-добра лъжа.
— Благодаря. Работя върху произношението.
Гласът на Воал беше по-дълбок от този на Шалан, по-дрезгав. Беше започнала да се пита докъде може да стигне с промяната на звуците.
Засега още не беше сигурна дали успява да нагоди устните към илюзията. Отиде до мястото, където държеше пособията си за рисуване, и прелисти скицника в търсене на портретите на Воал, които беше нарисувала, вместо да отиде на вечеря със Себариал и Палона.
На първата страница се виждаше коридора с виещите се пластове скали, по който беше минала онзи ден: безумно, безредно преплетени ивици, които се губеха в тъмнината. Прелисти на следващата — скица на един от пазарите на кулата, който тепърва се развиваше. Хиляди търговци, перачки, проститутки, ханджии и занаятчии от всякакъв вид се уреждаха в Уритиру. Шалан знаеше добре колко точно бяха — тя беше онази, която ги беше довела чрез Клетвената порта.
На скицата ѝ се виждаше как черният таван на пещерата, в която се помещаваше пазарът, надвисва над мъничките фигури, които се суетяха между платнените навеси, понесли крехки светлинки. На следващата рисунка се виждаше друг тунел, който изчезваше в тъмата. И на следващата. После — стая, където скалните пластове се преплитаха в хипнотични шарки. Не беше забелязала колко много такива рисунки е направила. Прелисти двайсетина страници, преди да открие скиците на Воал.
Да, устните бяха свити по този начин. Но фигурата беше някак грешна. Воал се отличаваше с жилава сила — нещо, което не се усещаше сега, както стоеше по нощница. Фигурата отдолу приличаше твърде много на тази на Шалан.
Някой почука на дървената дъска, окачена пред стаята. Вместо врата, над входа ѝ беше простряна завеса. Много от вратите в кулата се бяха изкривили с годините; наложи се да махнат нейната, и тя още чакаше за нова.
Гостенинът трябва да беше Палона, която сигурно отново беше забелязала, че Шалан е пропуснала да се появи на вечеря. Шалан си пое дъх, остави образа на Воал да се разпадне и си върна част от Светлината на Бурята, която беше изразходвала за Светлотъкането.
— Влез — каза.
Откровено казано, на Палона явно никак не ѝ пукаше, че Шалан вече е Сияен Рицар, в името на Отеца на Бурята; явно имаше намерение да продължава да се държи с нея като загрижена майка с…
Влезе Адолин, понесъл голяма чиния храна в една ръка и няколко книги под другата. Видя я и залитна, като едва не изпусна всичко.
Шалан замръзна, писна и прибра голата си лява ръка зад гърба. Адолин дори не намери благоприличието да се изчерви, след като я завари на практика гола. Възвърна си равновесието, задържа чинията в ръката си и се ухили.
— Вън! — махна му Шалан с другата си ръка. — Вън, вън!
Той отстъпи назад тромаво и пристъпи обратно в коридора през завесата. Бурята да го тръшне макар! Шалан се беше изчервила така ярко, че можеха да я използват като сигнал за армията да атакува. Сложи си ръкавицата, после уви ръката си и в специалното калъфче от плат, навлече синята рокля, която беше оставила на столчето, и оправи ръкава. Беше прекалено смутена да се сети първо да си сложи корсажа под роклята — не че се нуждаеше от него. Вместо това го срита под едно одеяло.
— В моя защита — обади се Адолин от отвън, — ти все пак ми каза да вляза.
— Помислих те за Палона! — отвърна Шалан, докато закопчаваше копчетата отстрани на роклята — доста трудно начинание, като се имаха предвид трите ката плат на едната ѝ ръка.
— Нали знаеш, че можеше първо да провериш кой е.
— Не изкарвай мен виновна — отвърна Шалан. — Ти си онзи, който се промъква в спалните на млади дами на практика без предупреждение.
— Нали почуках!
— Почукването прозвуча женствено.
— Прозвучало било… Шалан!
— С една ръка ли почука, или две?
— Нося поднос храна, Бурята да го отнесе — за теб, междувпрочем. Естествено, че почуках с една ръка. И кой изобщо чука с две?
— Значи наистина е било доста женствено. Смятах, че да имитираш жена с намерението да зърнеш една дама по долни дрехи е под нивото ти, Адолин Колин.
— О, в името на Преизподнята, Шалан. Сега може ли да вляза? И само за да бъдем наясно — аз съм мъж, твой годеник, името ми е Адолин Колин, роден съм под знака на деветимата, имам родилен белег на задната страна на лявото ми бедро, а за закуска ядох къри с рачешко. Нещо друго да те интересува?