Тайната на щастието не беше в това да къташ всеки миг на радост и да се вкопчваш в него, а в това да се увериш, че водиш такъв живот, в който ще се срещат още много такива.
След като омете цяла чиния, пълна със странахаспери, задушени направо в черупките, Адолин подбра няколко парченца свинско, сготвени в гъсто, червено къри, сложи ги на една чиния и ѝ ги подаде.
— Искаш ли да опиташ малко?
Шалан издаде звук, сякаш ѝ се гади.
— Хайде де — каза той, като повдигна леко чинията. — Страшно вкусно е.
— Би обгорило устните ми, Адолин Колин — каза Шалан. — Не мисли, че не забелязах как подбра най-лютата от гозбите, които Палона е изпратила. Мъжката храна е отвратителна. Как можете да усетите каквото и да било от самото ястие с всички тези подправки?
— Така не е безвкусно — обясни Адолин, набоде едно от парченцата и го пъхна в уста. — Тук сме сами. Можеш да опиташ.
Тя го изгледа и си спомни как си беше открадвала по някоя хапка мъжко ястие като дете — макар и не точно от това. Шарка затананика.
— Това ли е нередното нещо, за което трябва да следя и да ви спра?
— Не — отговори Шалан, и Шарка се успокои.
„Може би един придружител, който вярва на всяка моя дума, не би се справил особено добре със задачата си“, помисли си Шалан.
Въпреки това, тя въздъхна и си взе едно парченце свинско върху парченце хляб. Нали все пак беше напуснала Я Кевед в търсене на нови преживявания.
Опита една хапка и незабавно съжали за всяко решение в живота, което я беше довело дотук.
Посегна с насълзени очи към чашата вода, която Адолин вече ѝ подаваше с вбесяваща предвидливост. Изпи я, но не подейства. Опита се да избърше език с една от салфетките — по възможно най-женствен начин, разбира се.
— Мразя те — каза тя, след което изпи и неговата вода.
Адолин се засмя.
— О! — възкликна Шарка внезапно, изскочи от купичката и се понесе във въздуха над подноса. — Вие имахте предвид чифтосването! Трябва да внимавам да не го направите, защото човешкото общество го забранява преди изпълнението на съответните церемонии! Да, да. Хмммм. Обичаят повелява да се спазят определени обичаи преди копулацията. Изучавах го!
— О, Отче на Бурите — простена Шалан и закри очи с ръка.
Около нея даже се появиха няколко духчета на срама — за секунда, преди да изчезнат пак. Вече два пъти за една седмица.
— Много добре, тогава — продължи Шарка. — Никакво чифтосване. НИКАКВО ЧИФТОСВАНЕ.
И затананика, явно доволен от себе си, преди да се спусне отново, този път върху една чиния.
— Е, това беше пълна излагация — каза Шалан. — Може ли да поговорим за книгите, които донесе? Или за древната воринска религия, или за най-бързите начини да се броят зрънца пясък? За каквото и да е, стига да не е за случилото се току-що? Моля?
Адолин се подсмихна и протегна ръка към тънкото тефтерче, което лежеше на върха на купчината.
— Мей Аладар изпрати екипи, които да разпитат семейството и приятелите на Ведекар Перел. Открили са къде е ходил, преди да умре, кой е бил последният човек, който го е видял, и са записали всички съмнителни обстоятелства. Помислих си, че ще е хубаво да прочетем доклада.
— А останалите книги?
— Стори ми се объркана, когато баща ми те попита за политиката в Макабаки — обясни Адолин и наля малко вино, слабо и жълто. — Затова поразпитах и установих, че някои от ардентите са докарали целите си библиотеки тук. Един от прислужниците успя да намери в тях някои книги относно Макабаки, които самият аз съм чел и харесвам.
— Ти ли? — попита Шалан. — Книги?
— Не прекарвам цялото си време в пердах с мечове, Шалан — каза Адолин. — Ясна и леля Навани направиха всичко възможно младостта ми да е пълна с нескончаеми лекции от един или друг ардент относно политиката и търговията. Някои неща ми останаха и до днес, въпреки нежеланието ми. Тези три книги са най-хубавите от онези, които прочетох тогава — макар че последната е в осъвременен вариант. Реших, че може да ти помогнат.
— Много мило — отвърна тя. — Наистина, Адолин. Благодаря ти.
— Предположих, че ако искаме да придвижим напред нещата с годежа…
— Защо да не искаме? — прекъсна го Шалан, внезапно разтревожена.