„Мога да се скрия“, помисли си Шалан, докато нахвърляше скицата трескаво. „Шалан може да избяга и да остави друг на свое място.“
— Това е, защото ме мразиш — каза Шарка меко. — Аз мога да умра, Шалан. Мога да си ида. Ще ти изпратят другиго, с когото да се свържеш.
В стаята се разнесе тънък хленч, все по-висок и по-висок, и на Шалан ѝ отне известно време, докато осъзнае, че идва от дъното на собственото ѝ гърло. Думите на Шарка бяха като нож, забит в ребрата ѝ. „Не, моля те. Просто рисувай.“
Воал. Воал нямаше да има проблем да държи меч. Нейната душа не беше смачкана като на Шалан, тя не беше убила родителите си. Тя щеше да е способна на това.
Не. Не — какво щеше да направи Адолин, ако се върнеше и завареше напълно различна жена в стаята? Той не биваше да научава за Воал. Щрихите, които скицираше, назъбени и груби заради треперещия молив, бързо придобиха формата на собственото ѝ лице. Но косата беше вдигната на кок. Една жена, която се владееше напълно — не толкова непостоянна и изменчива като Шалан, не толкова тромава.
Жена, която не е пораснала, защитавана от всичко. Жена, която беше достатъчно силна, достатъчно непоколебима да борави с този меч. Жена като… като Ясна.
Да — леката, почти недоловима усмивка на Ясна, нейната елегантност и увереност. Шалан вгради тези идеали в собственото си лице и създаде негова по-твърда версия. Можеше ли… можеше ли тя да бъде тази жена?
„Трябва да бъда“, помисли си Шалан, почерпи Светлина на Бурята от торбичката си и я издиша на облаче. Изправи се, докато промяната се осъществяваше. Биенето на сърцето ѝ се забави и тя избърса потта от челото си, после спокойно разкопча ръкава на лявата си ръка, захвърли встрани глупавото допълнително калъфче, в което беше увила дланта си под него, и запретна плата така, че откри облечените си в ръкавица пръсти.
Така ставаше. Адолин не можеше да очаква от нея да си сложи бойно облекло. Вдигна косата си на кок и я прикрепи с игли, които извади от торбата си.
Когато Адолин се върна в стаята малко по-късно, завари вътре една непоклатима, спокойна жена, която не беше съвсем Шалан Давар. „Името ѝ е Сиятелната“, помисли си тя. „Иска да я назовават само по титла.“
Адолин беше донесъл две дълги, тънки парчета метал, които някак си можеха да се напаснат с острието на Вълшебния меч и да го направят по-малко опасно по време на тренировките. Сиятелната ги огледа критично, после протегна ръка встрани и призова Шарка. Острието се формира — дълго, тънко оръжие, почти толкова високо, колкото самата нея.
— Шарка може да променя формата си — обясни тя, — и ще притъпи острието до степен да е безопасно. Тези груби прибори няма да са ми необходими.
И наистина, ръбовете на Шарка се размърдаха, сякаш бяха водна повърхност, набраздена от вълнички, и се притъпиха.
— Бурята да го вземе, ама че удобна работа. Но на мен все пак ще ми трябват — каза Адолин и призова собственото си острие.
Действието му отне десет удара на сърцето, през което време той се обърна и я погледна. Шалан сведе поглед, осъзнала, че е увеличила бюста си в новия си образ. Не за него, разбира се. Просто се беше уподобила на Ясна.
Мечът на Адолин най-после се материализира — острието беше по-дебело от нейното, с извивки по острия ръб и деликатни, подобни на кристали ръбчета по обратната страна. Сложи един от предпазителите на острието.
Сиятелната пристъпи напред с едно ходило и вдигна Меча високо над главата си с две ръце.
— Ха — възкликна Адолин. — Никак не е зле.
— Шалан прекара доста време да ви скицира по време на военните учения, все пак.
Адолин кимна замислено. Приближи се и протегна към нея палеца и двата си първи пръста. Тя си помисли, че ще нагласи захвата ѝ, но вместо това той опря пръсти в ключицата ѝ и я тласна леко.
Тя залитна назад и почти падна.
— Бойната поза не се свежда само до това да изглеждаш добре на бойното поле. Трябва да умееш да пазиш баланс и да не губиш контрол върху битката.
— Разбрано. Как да я подобря, тогава?
— Опитвам се да преценя. Всички, с които съм работил до сега, са боравили с меч от деца. Питам се как щеше да промени обучението ми Захел, ако никога не бях дори хващал оръжие в ръка, преди да ида при него.
— Доколкото мога да преценя според нещата, които съм чувала за него — зависи дали наблизо има някой покрив, от който да скочи.
— Така обучаваше учениците си да използват Броня — обясни Адолин. — А това е Острие. Да те науча ли как да се дуелираш? Или как да се биеш заедно с войската по време на сражение?
— Ще се задоволя с това да се науча как да не отрежа някоя от частите на собственото си тяло, Сиятелен господарю Колин.