— Какво ще правиш с него? — попита Отеца на Бурята, когато Далинар закрачи по празните коридори. — Това е оръжие, което не може да се сравни с никое друго. Дар от едно божество. С него би могъл да станеш Бягащ по вятъра, без да даваш клетва. И даже нещо повече. Нещо, което хората не разбират и не могат да разберат. Почти като Вестител.
— Още по-добра причина да премисля много добре, преди да го използвам. Макар че няма да възразя, ако го наглеждаш от мое име.
Отеца на Бурите буквално се разсмя.
— Мислиш, че съм всевиждащ ли?
— Предположих… Онази карта, която изготвихме…
— Аз виждам онова, което е сред бурите, а и него — само смътно. Аз не съм бог, Далинар Колин. Не повече, отколкото сянката ти на стената е самият теб.
Далинар стигна до стълбището, което водеше надолу, и заслиза по спираловидните стъпала, вдигнал един броам, за да си свети. Ако капитан Каладин не се завърнеше скоро, Мечът на Честта щеше да се превърне в друг начин за Бягане по вятъра — средство, с което да стигнат до Тайлен или Азир по-бързо. Или да отведат отряда на Елокар до Колинар. Отеца на Бурята беше потвърдил, че може да задейства и Клетвените порти, което можеше да им бъде от полза.
Далинар достигна един от обитаваните райони на кулата, който гъмжеше от движение. Помощниците на един готвач носеха продукти от склада точно зад портите на кулата, неколцина мъже рисуваха с боя линии по пода, които да служат за ориентировка, а в един особено широк коридор се бяха струпали множество войници, които бяха насядали по сандъците, подредени покрай стената, и наблюдаваха как децата търкалят дървени топки по едно нанадолнище към стая, която вероятно беше представлявала поредната баня.
Живот. Такова странно място, което да превърнеш в дом, но те бяха съумели да го направят и с негостоприемните Пусти равнини. С тази кула нямаше да е кой знае колко по-различно — стига да успееха да поддържат земеделието на Пустите равнини, както досега. И стига да имаха достатъчно Светлина на Бурята, за да използват Клетвените порти.
Той се открояваше на фона на останалите заради сферата, която държеше. Стражниците патрулираха с фенери в ръка. Готвачите работеха на маслени лампи, макар че запасите им вече започваха да се изчерпват. Жените, които наглеждаха децата и кърпеха чорапи, го правеха на оскъдната светлина, която се просмукваше от малкото прозорци от едната страна на кулата.
Далинар мина покрай покоите си. Стражниците на смяна днес — копиеносци от Мост Тринадесет — чакаха отвън. Той им махна да го последват.
— Всичко наред ли е, Сиятелен господарю? — попита един от тях, като побърза да го настигне.
Говореше бавно и провлачено — с коронски акцент, от района на планините на Слънцетворящия в централен Алеткар.
— Да — отвърна Далинар напрегнато, все още без да знае колко точно е часът.
Колко време беше прекарал в разговор с Отеца на Бурята?
— Добре, добре — каза пазачът, опрял леко копието на рамо. — Не искаме да ви се случи нещо лошо, нали разбирате. Докато се разхождате сам. В коридорите. След като разпоредихте никой да не се придвижва из кулата сам.
Далинар изгледа мъжа изпод вежди. Чисто обръснат, малко твърде блед като за алет, и с тъмнокафява коса. Далинар смътно си спомни, че го е мярвал сред стражниците няколко пъти през изминалата седмица. Обичаше да търкаля сфера по кокалчетата на юмрука си по начин, който Далинар намираше за разсейващ.
— Как се казваш? — попита го Далинар, докато продължаваха да вървят.
— Риал — отвърна мъжът. — Мост Тринайсети.
Войникът вдигна ръка и отдаде чест отсечено — също толкова точно, колкото и най-добрите офицери на Далинар, само че без да променя ленивото изражение на лицето си.
— Е, сержант Риал, аз не бях сам — каза Далинар. — Откъде сте придобил навика да разпитвате така висшестоящите си?
— Не е навик, ако го направите само веднъж, Сиятелен господарю.
— И вие сте го направил само веднъж, така ли?
— С вас ли?
— С когото и да било.
— Ами — отвърна Риал, — те другите не се броят, Сиятелен господарю. Аз съм нов човек. Преродих се във войската.
Очарователно.
— Е, Риал, знаеш ли колко е часът? Трудно ми е да преценя в тези проклети коридори.
— Бихте могли да използвате часовниковия механизъм, който ви изпрати Сиятелната Навани, сър — отбеляза Риал. — Струва ми се, че те са си за това.